— Това са Айнщайнови изкривявания — поясни той. — Понякога се компенсират от изкривяванията на разклонеността.
Тя го погледна и каза:
— Забавянето на времето и мечтаното време ускоряват функционирането на тялото и мозъка, вярно ли е? Ускоряват вътрешното време.
Данло се усмихна и стисна ръката й.
— Постоянно забравям, че знаеш… почти всичко.
— Не всичко — възрази Тамара. — Не зная как бих се омъжила за пилот. Мисля, че не зная как изобщо бих се омъжила.
После му разкри много неща, за които по-рано бе говорила с неохота. Пиеха чай, ядяха кръвноплодове и Тамара му разказваше за мечтите, тайните и страховете си, особено за страха, характерен за всички куртизанки: страха, че ще остарее по-бързо от другите хора. Тъй като се връщат към младост само след двайсет години стареене и тъй като могат да се подмладяват само три-четири пъти, куртизанките трябва да посрещнат последната си старост много по-рано от другите. Тя се страхуваше от старостта, страхуваше се, че ще загуби красотата си, но повече от всичко се боеше от онова, което можеше да е станала, ако преди дванайсет години Дружеството не я беше приело за послушничка.
— Ако не бях напуснала дома си, щях да умра — каза Тамара. — Щях да порасна и да стана като майка си, и това щеше да погуби душата ми. Щях да съм мъртва вътрешно, също като всички останали.
След като затвори прозореца и съблече кимоното си, за да може да седи по-удобно, тя му разказа за необикновеното си семейство. Произхождала от голям звездителски род, установил се повече или по-малко за постоянно в Никогея. Разбира се, всички звездителски семейства са големи и нейното в никакъв случай не се отличавало по числеността си: тя била десетото от трийсет и две деца, повечето от които все още живеели с родителите й в огромна къща в Квартала на далечниците. Макар че нямало вероятност семейството й някога да постигне идеала за сто деца, майка й все още продължавала да ражда всяка година. Пет пъти раждала близнаци, — веднъж четири. Тамара подозираше, — на майка й всъщност й се гади от гледане на бебета (точните й думи бяха „също както мухите отглеждат малките си бели личинки“), но тя била Ащорет, стар и горд под проследяващ началото си по женска линия чак до Александра Иванджелина Ащорет, живяла преди повече от хиляда години. Александра навярно била най-прочутата майка в историята: половината й деца се покръстили в новата религия едеизъм и наложили името Ащорет, докато другата половина каркирали своята ДНК и се превърнали в извънземна раса, известна като „хулда“. Хулдите изчезнали в непознатите части на галактиката, докато многомилионният род Ащорет се пръснал, за да заселва различни планети. И градове: един от предците на Тамара имигрирал в Никогея и установил тук семейството й. През вековете мнозина нейни роднини напускали Града, но и също толкова оставали. Къщите и апартаментите на юг от Зимния пръстен, където „Серпентината“ завива към Южния бряг, гъмжали от представители на рода Ащорет. Всъщност районът е известен тъкмо под това име и Тамара познавала около деветдесет хиляди братовчеди, племенници и прапралели, които носели името й. Те не били единствените звездители в Никогея, но били пример за своята религия и строго пазели традициите си. В много отношения майката на Тамара — която се казвала Виктория Първа Ащорет — била типичен пример за звездителска матрона: практична и ужасно критична материалистка. Била и невероятно обичлива, а също жертвоготовна, търпелива, горда и безкрайно суетна. Най-големият страх на Тамара бил, че щяла да стане като майка си. И това едва не се случило. На единайсетгодишна възраст майка й я сгодила за богат звездител, десет години по-възрастен от нея. Трябвало да чака седем години, за да се омъжи и да започне да ражда деца. Огромен рояк от деца: звездителите — онези, които следваха която и да е от едеическите религии — бяха длъжни да създават колкото могат повече деца, да вдъхват душа на колкото могат повече съзнания, така че в края на времето цялото живо съзнание на вселената да се слее и уголеми в Еде Бога. Бягството на Тамара в Дружеството на куртизанките й помогнало да избегне съдбата на „злокачествено майчинство“. Самата мисъл за брак предизвиквала в нея силна тревога и страх и тя обикновено избягвала да говори за това. И така, като стискаше ръката на Данло, тя за първи път му обясни защо никога не би се омъжила за него.
— Бракът е най-ужасният от всички капани — каза Тамара. — Щом започне да ражда бебета, жената трябва да се занимава с прекалено много подробности и не й остава време за екстаз.
Данло погали ръката й и възрази:
— Но не ти ли се струва, че звездителските бракове са крайност?