Навярно само по една палпулва на всеки десет съдържа блестяща частичка: перла, която расте в мидата като лъскаво каменно яйце. Каквито са си лакоми създания, чайките гълтат палпулвите като бонбони и не се оплакват, ако погълнат и перла. В Цивилизованите светове тези сребристи или черни топчици се смятат за втори по красота сред перлите. Поколения наред никогейски контрабандисти потеглят с ледоходите си към Ависалия. Всяка лъжезима те отварят хиляди палпулви с диамантени ножове, вадят перлите и оставят месото на чайките. Всеки сезон тези птици радостно очакват бракониерите, защото това им спестява труда по разбиването на черупката.
Ако се беше отправил към Ависалия през лъжезимата, Данло най-вероятно щеше да бъде посрещнат от гладни чайки, кръжащи над главата му и надаващи лакомите си крясъци. Ако бе навлязъл в плитчините, за да търси перли, най-вероятно контрабандистите щяха да го посрещнат с лазерен огън или диамантени ножове между ребрата. Но той пристигна на северния бряг на острова насред дълбоката зима, когато целият свят е замръзнал и стихнал. Пътуването му от Никогея му беше отнело по-малко от ден. На трийсетина метра от брега той спусна платното и закотви шхуната с дълги винтове в леда. После издигна нагреваемата си палатка. От носталгия по младостта си Данло си бе мислил да построи снежна колиба, но нямаше леден трион, за да нареже снежни блокове, нито пък имаше инструменти, с които да си направи трион. Всъщност нагреваемата палатка беше много по-топла и удобна от снежна колиба и затова той пренесе вътре спалните си кожи и прекара нощта, заслушан в плющенето на прозрачната тъкан на вятъра и в крясъците на чайките. На следващата сутрин си приготви студена закуска от сирене и хляб и после се залови за работа.
Данло натовари лопатата, кофи, топлинен пистолет, ножове и други неща върху малка червена шейна, с каквато някое дете спокойно би могло да се пързаля по заснежен склон и пое на юг към скалите, където кръжаха чайките. Техните високи крясъци се чуваха въпреки утринния вятър. Можеше да ги види в края на острова, хиляди малки бели точици на фона на срутилите се скали. Скалите бяха като тъмносива стена, издигаща се покрай брега на повече от три километра. Над тях имаше снежни полета, гори от каменно дърво и тъмносиньо небе. Данло завърза въже около ръкавиците си и затегли шейната през замръзналите вълни право към скалите. Под него, под три и половина метра лед имаше милиони палпулви, заспали зимния си сън. Можеше да пробие леда и да ги вади с кофи, можеше да ги разтваря с ножа си, но така би ги убил, а той не искаше да го направи. От детските си наблюдения на птиците Данло знаеше друг начин да намери перли. Той теглеше шейната си по брега, нагоре по замръзналите пясъци и по дюните. Вече беше по-близо до подножието на скалите и крясъците на чайките заглушаваха всички останали звуци. Въпреки силния студ, богатият на азот мирис на птичи изпражнения бе непреодолим. А самите те покриваха всичко. Белезникавото гуано беше пръснато по скалите и натрупано на огромни зловонни купчини. По целия бряг имаше километри гуанови могилки, натрупвани на пластове през годините. Най-горният пласт бе тънък, влажен, хлъзгав и птиците продължаваха да го допълват пред погледа му. Пресни птичи изпражнения се сипеха отгоре му като топъл дъжд, цапаха кожите му и замъгляваха стъклата на очилата му. Той теглеше шейната през могилките и обувките му шляпаха в лепкавото гуано. Когато се приближи към подножието на скалите, Данло взе лопатата и започна да копае. Разчисти повърхностния пласт и разкри постоянно замръзналото гуано под него. С помощта на горелка започна да го топи пласт след пласт и да го пресява, за да открие перли. През следващите два дни намери много перли и напълни кофите си с тях. Всяка от тези перли беше минала през стомаха на някоя чайка. Повечето бяха с ниско качество, прекалено дребни, зле оформени или ожулени от стомашните киселини на чайките. Данло прегледа и изхвърли хиляда трийсет и осем перли преди да намери такава, каквато да му хареса. След като я почисти със свеж сняг, той я вдигна на светлината. Беше голяма колкото върха на палеца му и сияеше с лилавосивия цвят, който алалоите наричат лила. Не бе съвършено кръгла, дори цветът й не беше еднакъв. Алалоите не вярват в съвършенството на перлите, намират красотата на съвършените перли за студена и безинтересна. Перлата на Данло имаше капковидна форма и на различни места гладката й повърхност блестеше с меки розови нюанси. Както казват бижутерите в Диамантения район, тя беше „от онези перли, в които вечно можеш да се вглеждаш и винаги да откриваш нещо ново“.