— Не искаш да нараняваш сърцето му, нали?
— О, мисля, че емоционалните му органи са над такава деликатност.
— Не… в никакъв случай.
— Истината е, че не мога да рискувам да го обидя — каза Тамара. — Той не ме ухажва просто заради себе си.
— Тогава го прави заради твоето дружество. Тя кимна.
— Пращал е подаръци и на други куртизанки. Не толкова скъпи, колкото тази огърлица, но ухажва и моите сестри.
— Цялото това ухажване трябва да дразни Бардо… ужасно.
— Е — каза Тамара, — Бардо си е ревнив.
— За мъжете не е подобаващо… да се борят за жени.
— Бардо поне ни приема такива, каквито сме в действителност. Мои сестри са ми казвали, че никога не са познавали друг мъж, който да обича жените като него.
Данло се усмихна — бе чувал как Бардо веднъж легнал с деветнайсет жени само за една нощ.
— Би ли предпочела Бардо да ти е пратил перлите?
— Предпочитам да не получавам подаръци, които да не мога да върна. — Тамара извади Ханумановата огърлица от кутията и я вдигна далеко от лицето си, сякаш бе мъртва змия. — Аз не мога да върна тези перли, разбираш ли? Майката не би искала да ги върна.
— Майката… е главата на твоето дружество, така ли?
— Да. И Майката не иска никоя от нас да обижда нито Бардо, нито Хануман.
— Разбирам — отвърна Данло. — Майката е любезна жена, нали?
— Тя е най-мъдрата жена, която познавам.
— Значи тя следи нашата църква, а? Следи я и чака.
— Ти не си толкова наивен в политиката, колкото би искал да си мислят другите.
— Не зная… почти нищо — каза той. — Знам само, че Бардо има обаяние и власт, но че Хануман има по-силна воля. Не е възможно да се каже, кой ще надделее.
— А ти кой би искал да надделее?
При този прост въпрос Данло се изправи и започна да се разхожда из стаята.
— Не съм сигурен — призна той. — Не съм сигурен, че който и да е от двамата е способен да превърне Пътя на Рингес… в нещо стойностно. Нещо благословено. Не съм сигурен, че изобщо някой е в състояние да направи това.
— Ние сме в състояние — тихо каза Тамара.
— Обажда се гордостта ти — отвърна Данло, седна до нея и я целуна по челото. — Обажда се твоята обич.
— Трябва ли да оставим идеите на Хануман да отхвърлят идеите на всички останали?
Данло погледна перлите, които висяха в ръката й. Бяха съвършени, красиви и абсолютно студени и той внезапно си спомни за Ханумановата вселена от кукли, която също беше прекалено съвършена.
— Също като Хануман — каза Данло, — всеки от нас има свое виждане.
— И тъкмо затова трябва да го запазим, докато още можем.
— Какво искаш да кажеш?
— Не си ли получил покана да копираш възспоменуването си?
— Какво искаш да кажеш? Как може… да се копира възспоменуване?
— Значи не си чул? Хануман помоли някои от нас да копират спомнянията си в компютър, създаден от него.
— Но нашите спомняния не могат да се копират! Защо Хануман би казал, че е в състояние да направи такова нещо? Тамара върна огърлицата в кутията, изправи се и допря длан до гърдите му.
— Всички знаят колко е трудно да си спомниш едите — каза тя. — Мнозина от кръщелниците никога не са имали ясен спомен, да не говорим за Единствения. Тамара му разказа за плана на Хануман да усъвършенства възспоменуването на древните еди. Преди три дни Хануман започнал да кани рингесистите от вътрешния кръг ла копират спомените си в компютър. Обещал им, че можел да запише цели поредици спомени, както се записват ноти в синтезайзер. Имал намерение да редактира и подсили тези спомени, за да ги обедини в нещо, което наричал „същностно възспоменуване“. Съвършено възспоменуване — Хануман твърдял, че като влезе в интерфейс с компютъра му, всеки кръщелник или нов рингесист ще преживее съвършено живо възспоменуване на древните еди.
— Това е ужасно — каза Данло.
— Мислиш ли?
— Да.
— Е, Бардо одобри плана на Хануман. Данло скри лицето си в шепи и започна да разтрива очите си. После дълго гледа през прозореца изгрева на луните.
— Да — накрая каза той, — Бардо също се е страхувал от възспоменуването на едите. Той е основател на нова религия — ами ако някой си спомни истина, която тази религия обявява за лъжлива? Ами ако някой открие измамност… във всичко, което Бардо смята за истина?
— Но, Данло, какво е истина? Той се усмихна.
— Самият аз през целия си живот съм се питал същото.
— Каквато и да е в действителност истината, не смяташ ли, че трябва да позволим на Хануман да копира спомнянията ни? Така че нашите истини да се включат в това същностно възспоменуване?
— Толкова ли са истинни нашите истини?