Падналите богове

— Ние сме създадени за щастие.

Данло я погледна и в очите й нямаше нищо друго освен щастие, чисто, златно щастие, което се изливаше като светлина и стопляше душата му. Тя го целуна и го поведе към стаята с камините. Тази вечер не упражняваха нито една позите на изкуството й, нито пък се интересуваха кой ще е отгоре и за колко време. Любовната им игра бе спокойна и естествена и продължи дотогава, докато закрещяха от щастие и изтощени се вкопчиха един в друг. Данло дълго лежа до нея, прегърнал я толкова силно, че гърдите му плътно се притискаха към нейните. Усещаше твърдата перла, която се врязваше в кожата над сърцето й. Бе изпълнен с щастие, с гордост, че е открил жена, която някой ден ще роди децата му. Макар да се страхуваше от тази яростна гордост повече, отколкото от смъртта, Данло не можеше да си спомни някога да е бил по-щастлив.

ГЛАВА 24 ВЪЗСПОМЕНУВАТЕЛНАТА ЦЕРЕМОНИЯ

След Холокоста на Старата Земя и по Цивилизованите светове се появили универсални религии, стремящи се да отключат и обяснят, загадките на живота. Това били логизмът, Страстта и Божията наука. И едеизмът, заншин и Пътят на змията. И така нататък. По време на Петата и Шестата мисловност на човечеството имало общо двеста двайсет и три такива религии. И за да освобождават така наречените духовни енергии, всички те институционализирали употребата на наркотици; сексуални, музикални или словесни наркотици, а също растителни наркотици като свещения теонанакатл, синтетични наркотици или най-силния наркотик, който е интерфейсът на човешкия ум с кибернетичните пространства на проклетия компютър.

Хорти Хосто, „Реквием за Homo sapiens“

На следващия ден Хануман ли Тош покани Данло да се срещнат в компютърната зала на Бардовата катедрала. Наименованието „Бардова катедрала“ обаче беше заблуждаващо, защото макар че надзираваше всичко, което ставаше в тази грамада от камъни, Бардо не притежаваше сградата, нито пък Пътя на Рингес. Помнейки много добре историята на Старата Земя, много отдавна Арбитъра беше ограничил властта на всички организации в Града. (Освен властта на Ордена, разбира се.) Бе постановил, че всички дружества, картели, асоциации и религии, стремящи се да се установят в Никогея, нямат право на собственост. В съответствие със споразуменията между Ордена и Града, катедралата на Бардо представляваше съвместно владение на много Рингесисти, дали пари за закупуването й. Към края на дълбоката зима на 2953-та година те наброяваха поне четири хиляди. И с всеки ден ставаха все повече. След Огнената проповед на Хануман вечерните събирания в катедралата бяха посещавани от мъже и жени, които искаха да започнат великото пътуване към божествеността. Новите рингесисти бяха толкова много, че Суря Лал, която беше станала довереничка и администраторка на братовчед си, трябваше да използва компютър, за да вписва имената им.

— Ако този приток продължи, ще трябва да провеждаме по две сбирки на ден — каза й Бардо. — Новите кръщелници са много, прекалено много, за да ги познавам по име и лице, жалко. Даже за човек с памет като моята. А ако те не познават Бардо, за Бога, защо трябва да са му верни? Мисля, че трябва да изискваме от новите рингесисти да полагат клетва за вярност и покорност към мен.

В един студен ден, късно следобед на шейсет и шести, Данло измина краткото разстояние по улиците на Стария град до катедралата, която заемаше по-голямата част от пресечката на юг от площад „Данлади“. Тъй като повечето улици в тази част на Града са успоредни на плъзгата на Стария град, която минава право от Дълбоките поля до Северния бряг, пресечките около „Данлади“ са ориентирани от северозапад на югоизток. Но оста на Бардовата катедрала беше точно изток-запад и така, за разлика от околните хотели или кули, тя бе разположена косо, под странен ъгъл спрямо пресечката. Строителите й — кристианите от Дружеството на Кристоман Бога — я бяха издигнали по този начин, защото катедралите на Старата Земя, които бяха славата на тяхната религия, се разполагали в посока изток-запад. Бардовата катедрала следваше този древен план. Гледана от дълбокия космос, тя имаше формата на кръст, символ, свещен за всички кристиански секти. Предната част на кръста сочеше на изток към Академията, а основата му се вклиняваше в сърцето на Стария град. Цялата сграда представляваше двеста и петдесет метра изящни каменни ажури, дълги прозорци и огромни контрафорси от гранитни блокове. Там, където раменете на катедралата се срещаха с централната част на сградата, се издигаше величествена кула. Тази централна кула се извисяваше на петдесет метра над всичко останало и можеше да се види от Академията. Със сложните си орнаменти, които сякаш капеха по гранитната фасада като ледени висулки, със сводестите си прозорци и изящни островърхи покриви, тя се смяташе за една от най-красивите сгради в Града. Бардо обаче не харесваше острите ъгли и правите очертания на катедралата. (Колкото и да е странно, той нямаше нищо против да провежда събиранията си в сграда с формата на кръст. Като специалист по символи, който някога е смятал да стане символизатор, Бардо знаеше, че кръстът е един от най-старите символи, много по-древен от която и да е църква или религия. Според символизаторите той е великото Дърво на живота, което се намира в центъра на вселената. Той е мостът, по който преминава душата, за да стигне при Бог. Най-древното значение на кръста е страданието на живота. Две кръстосани пръчки, търкани една в друга, както мъжът се търка в жена, докато възпламенят ужасния огън който е целият живот.) И така, Бардо кроеше планове да събори кулата и да я замени със златист прозрачен купол. Искаше да отвори свода на катедралата, така че небесата да могат да се виждат отвътре в цялата им прелест. Той имаше и други планове, както откри Данло в деня, когато се отби от плъзгата и се приближи до западния портал на катедралата. Под огромната арка стоеше Бардо. Макар че ръководеше полирането на фасадата, той забеляза Данло и извика: