— Здравей, Данло! Е, млади приятелю, как ти харесва малката ни каменна колиба?
Данло стигна до него и се поклони. После се отдръпна няколко метра назад, за да види по-добре промените, които Бардо внасяше в катедралата. Откъм запад бяха отворени три нови врати. Макар че централната бе много по-голяма — застанал до масивните двойни порти, дори Бардо изглеждаше дребен — те си приличаха: бяха вдадени в огромни каменни арки, които се отваряха към улицата. Над вратата по средата на централната арка имаше кръгъл витраж. Всъщност това беше поредица от девет вписани една в друга арки. По краищата им в камъка се виждаха ликове на светци, пророци и други лица, скъпи на кристианската религия. Тези образи обточваха цялата фасада и най-големите гледаха с каменните си очи от нишите над арките. Като основател на рингесизма, Бардо, разбира се, не можеше да ги остави. И затова бе решил да ги свали. Цялата западна фасада на катедралата беше покрита с роботи, изпълняващи тази програма. Роботите бяха хиляди, всеки голям, колкото муха. Те бързаха по арките като яростно движещ се килим и дялаха камъка с миниатюрни диамантени длета. Въздухът бе изпълнен с тяхното стържене, чукане и хрущене, а също и с частички камък и прах, който се сипеше по черната къдрава коса на Бардо. Скоро, каза на Данло той, всеки лик в катедралата, вътре или отвън, щял да бъде унищожен. Каза му, че други роботи щели да поставят на мястото им органичен камък. От него щели да се появят скулптури на Катарин Провидцата, Балусилусталу, Шанидар и други, напътствали Малъри Рингес по пътя му към божественост.
— Ще трябва да махнем и прозорците, жалко — продължи Бардо. — Но не можем да оставим кръщелниците да вярват в древни суеверия и чудеса, нали? — Но витражът… толкова е красив. — О, но ние ще го заменим, разбира се. Всъщност вече съм започнал, както ще видиш, щом влезеш в катедралата.
После Бардо го попита защо е отсъствал от всички църковни дейности след Огнената проповед и Данло отговори че е усъвършенствал светлинния си кораб и се е занимавал с математика.
— О, разбира се — каза Бардо, — ти си пилот и пилотите трябва да се занимават с математика. Самият аз някога смятах математиката за най-красива от всички творения. Двамата с баща ти често се шегувахме, че решаването на всяка от теоремите е като откриването на прекрасна перла.
Той подчерта думата „перла“ с експлозивна въздишка и пръсна във въздуха капчици слюнка. После стрелна Данло с остър поглед и на лицето му се изписа широка усмивка.
— Струва ми се… че знаеш всички тайни в Града — каза Данло и също се усмихна.
— Вярно ли е, че си подарил перла на Тамара? — попита Бардо. — За бога, тя е най-красивата жена в Никогея! Обеща ли й вече да се ожениш за нея?
— Толкова ли е лесно да прочетеш лицето ми? — попита Данло. — Хануман ли те научи на това изкуство?
— Не, не ме е учил на нищо, жалко. Поне буквално не ме е учил на нищо. Той обича своето уединение, след като вече е известен.
— Не можеш да му простиш… за онова, което направи на Огнената проповед, нали?
— Да му простя ли!
— Струва ми се, че не му вярваш.
Бардо кихна и разтърка очи. После дръпна Данло под арката, за да се скрият от праха.
— А ти самият вярваш ли му, млади приятелю?