— Хану… моля те.
Куклите изчезнаха също толкова неочаквано, колкото се бяха появили. Прекрасните светлини, които ги изграждаха, се стопиха и компютрите и шкафовете ясно изпъкнаха в неподвижния въздух. Помещението внезапно му се стори прекалено мрачно, прекалено тихо, прекалено реално.
— Чудил ли си се някога за паметта? — попита Хануман. — Тези кукли са развили съвършена памет.
— Информационната памет на компютъра… не е същата като човешката.
— Сигурен ли си?
Данло разтри очите си и отвърна:
— Не съм дошъл тук, за да гледам куклите ти.
— Сигурен ли си? — повтори Хануман.
— Някога двамата с теб разбирахме мислите си почти без да разговаряме.
— Да ти кажа ли за какво си мислиш, Данло?
Данло сви рамене.
— Щом искаш.
Той съзнаваше, че очите на Хануман се впиват в лицето му и очакваше приятелят му да изрече някаква шеговита забележка или проницателна истина за парадоксалния характер на стремежа му да стане асаря. Но Хануман се обърна с лице към средата на залата и не каза нищо. Тогава Данло осъзна собствените си диви, кипящи мисли: молеше се Хануман да се извърне от него и да не казва нищо.
— Някога ти ми беше първо приятел, а чак после сетик — каза той.
Все така безмълвно Хануман се приближи до универсалния си компютър.
— Мислех си, че винаги ще е така — продължи Данло.
Хануман притисна чело към лъскавата черна сфера й диамантената шапка изтрака в кристала.
— Хану, Хану — защо изобщо дойдох в този безумен Град?
Хануман най-после благоволи да проговори.
— Ако не беше дошъл в Никогея, аз щях да умра от студ на площад „Лави“.
— Защо споменаваш за това сега?
— Защото между нас има живот. И винаги ще има.
— Да… живот.
— А сега има още нещо — каза Хануман. — Пътят на боговете, който двамата видяхме по-ясно от всички останали.
— Но Пътят на Рингес… не е моят път.
— Нима?
— Не.
— И ще се откажеш от същата онази религия, за чието създаване си спомогнал?
— Аз ли? Ами вие двамата с Бардо?
— Да не забравяме — отвърна Хануман, — че твоето възспоменуване вдъхнови хиляди хора.
— Но аз…
— Скоро ще станат милиони.
— Толкова много…
— А някой ден милиони милиони. Човешкото множество никога няма край, нали?
Данло бавно и напрегнато закрачи из залата. Накрая, след като внимателно обмисли думите си, се приближи до Хануман и каза:
— Пътят… не е онова, което беше.
— Е, всичко се развива.
— Но сега кръщелниците в действителност купуват от Бардо правото си да участват в движението!
— И какво от това?
— Не можеш да си купиш възспоменуване.
— Навярно е така — призна Хануман. — Но ако не жертват нещо скъпо за тях като например пари, кръщелниците няма да ценят привилегията да станат рингесисти.
— Привилегия ли? — извика Данло. — Мислех си, че Пътят… би трябвало да е път за всекиго.
— Така и ще бъде. Само че за някои от нас ще е по-славен, отколкото за други.
— Разбирам.
— Някои от нас бяха избрани да копират спомнянията си, други не.
— Кои са тези избраници? — Искаш да знаеш имената им ли?
— Да.
— АМИ, това е Бардо, разбира се. Ти, аз, Томас Рейн, Коленя Мор.
— И?
— И, както сигурен съм, знаеш, помолих също Тамара. И братята Хър, както и още неколцина други от братството на калата. Суря също се съгласи…
— Суря Лал!
— Тя е блестяща жена, би трябвало да го знаеш.
— Но тя се противопостави на церемонията на калата почти от самото начало! — възрази Данло. — Струва ми се, че се страхува… от тези спомени.
— Въпреки това, изглежда, е имала важно възспоменуване.
— Наистина ли?
— Би ли желал лично да прецениш истинността на нейното възспоменуване?
Данло вдигна поглед към купола, към прозорците, които бяха помрачнели и отразяваха светлините в залата. Поклати глава и попита:
— Какво… възспоменуване?
— Всъщност тя си е спомнила нещо просто, истина, която би трябвало да е важна за всеки последовател на Пътя: че някой ден сред човешките същества ще се появи бог и ще ни поведе към съдбата ни. Името на този бог е Малъри Рингес.
— И тя твърди, че… си е спомнила това?
— Разбира се.
— Но как е възможно?
— Казва, че това бил един от расовите спомени на йелдра.
— Но йелдра — отвърна Данло — са напуснали тази галактика преди петдесет хиляди години. Как е възможно да са знаели името… на баща ми?