— Това е домът на Майката — поясни тя. — Ти си вторият мъж днес, когото допускат вътре.
Без да чука, момичето отвори вратата и го придружи до съблекалнята. Взе кожите, маската и обувките му и спретнато ги подреди на сушилните лавици. После му даде чифт плетени домашни терлици и му помогна да облече черна копринена роба.
— В тази къща можеш да се обличаш както си искаш, но ако ще разговаряш с Майката, трябва да си с роба. Майката помоли да се срещнеш с нея преди да идеш да видиш Ащорет.
Данло кимна и я последва в стая с красиви мебели и други прекрасно изработени неща. Всичко бе прекалено разкошно според него, но този разкош издаваше добър вкус и съвършена пропорционалност и той си помисли, че от пристигането си в Никогея никога не е бил в по-прекрасна стая, Седна до мраморна масичка за шах, върху която беше поставен сервиз за чай. Послушничката му наля благоуханен чай в синя чаша. После се поклони, свенливо му се усмихна и отиде да съобщи на Майката, че гостът е готов да се срещне с нея.
Докато чакаше, изпи три чаши чай. Стори му се, че е минало много време, но всъщност не бе така, тъй като гълташе чая си на един дъх и пареше устата и гърлото си, Накрая чу шум и вратата срещу камината се отвори. На прага застанаха две възрастни куртизанки, подпиращи помежду си старица. Това беше Майката, прочутата ръководителка на Дружеството на куртизанките. Над широките си панталони тя носеше роба от черна коприна, цялата покрита с бродерия. Десетките престарели куртизанки, които ръководеха Дружеството, бяха обшили тази възхитителна тъкан със скъпоценни камъни и прекрасни мотиви в знак на предаността си към Майката. Двете жени й помогнаха да се настани на мек-диван до Данло, увериха се, че краката й са повдигнати на възглавници, наляха й чай, надиплиха робата й така, че да се разпери като гигантско ветрило, поклониха се и ги оставиха насаме.
Майката наклони глава към него.
— Казвам се Хелена Туркманян, но ако ти е приятно, можеш да ме наричаш „Майко“.
Данло се усмихна и й се поклони. Наистина му беше приятно да се обръща така към нея, защото въпреки старостта си, тя сякаш излъчваше жизненост и нежност. Всъщност Хелена бе към края на последната си старост. Годините й бяха много повече, отколкото на която и да е старица от племето му. Кожата й висеше от костите и от нея се разнасяше сладникав мирис. Беше по-крехка от птиче и все пак притежаваше сила и огромна енергия, която като че ли извираше в нея и се съсредоточаваше в очите й. Имаше прекрасни очи, ясни и безкрайно мили, макар и твърди като диаманти. Данло срещна погледа й и си помисли, че трябва да е невероятно щедра в обичта си към другите — и невероятно придирчива към онези, които да дарява с редкия дар на тази обич.
— Вие сте Майката на куртизанките, нали? — накрая каза той.
— Да, аз.
— И Тамара също ви нарича така?
— Още откакто беше послушничка. Тя винаги е била много любезна.
— Още ли ви нарича „Майко“? — тихо попита Данло, като гледаше празната си чаша.
— Още — отвърна Майката и мило се усмихна. — Не е толкова болна, колкото може би се страхуваш.
Той остави чашата си и докосна бялото перо в косата си. Знаеше, че Майката го изучава, че се вслушва в неравномерното му дишане, навярно дори брои пулсиранията на голямата артерия на шията му.
— Аз… много се страхувах за нея — призна Данло.
— Съжалявам — каза Майката. — Съжалявам и че трябва да ти кажа още нещо — Тамара не е и толкова добре, колкото си се надявал.
Данло притисна белега над окото си, погледна Майката и зачака да каже ужасните думи, думите, от които се страхуваше още откакто Тамара беше изчезнала.
И Майката каза:
— Изглежда, че Тамара Десета Ащорет е загубила част от паметта си. Преди два дни една от нашите прелъстителки я откри да се скита по Улицата на музикантите.
— Преди два дни! Защо не пратихте да ме повикат по-рано?
— Съжалявам, но основната ни грижа беше за Тамара. Тя беше обезводнена и измръзнала, възможно е и да е била изнасилена преди…
— О, не! — извика Данло и скочи. — Не!
Майката се наведе напред и покри юмрука му с меката си старческа ръка. Това й струваше огромно усилие и тя се задъха.
— Моля те, седни, млади пилоте. Искаш ли още една чаша чай? За мен би било удоволствие да ти налея, но дните ми да наливам чай отдавна отминаха.
Данло седна, напълни чашата си и я вдигна към устните си, но не отпи. Майката мило му се усмихваше, сякаш за да го успокои, че всичко ще се оправи. Той сведе поглед към ръката си, която стискаше нейната, после затвори очи, защото в тях започнаха да парят сълзи.