На деветдесет и третия ден от зимата, след като Данло беше започнал да мисли на мокша — и след като бе натрупал килограми нови мускули и лицето му беше станало кафяво от силното слънце — Стария отец го повика в покоите си. Съобщи му, че молбата му най-после е била приета.
— Имам добра новина за теб — каза Стария отец. — Бардо Справедливия не обича фравашите, но други майстори и господари ни обичат. О хо, Николос Петросян, господарят акашик, обича фравашите. Той е мой приятел. И е убедил майстор Бардо да приеме молбата ми. Услуга за мен, услуга за теб.
Дапло не разбираше нищо от политика или от размяна на услуги и отвърна:
— Бих искал да се запозная с господаря Николос — той трябва да е любезен човек.
— Ах, но някой ден — ако оцелееш след състезанието — може да се наложи да направиш нещо повече от това просто да признаеш неговата любезност. Засега обаче е достатъчно да се състезаваш с другите молители. И ако се състезаваш с надежда за победа, страхувам се, че трябва да научиш Езика.
— Но аз го уча!
— Да — каза Стария отец, — прекарваш по десет часа на ден в съчиняване на песни на мокша, а на Фейет отделяш по половин час всяка вечер, за да учиш Езика.
— Но Езикът е толкова грозен — възрази Данло. — Толкова… тромав.
— Аха, но малцина в Ордена вече говорят на мокша. Той е почти мъртво изкуство. В залите и кулите на Академията се говори само на Езика.
Данло докосна перото в косата си и каза:
— Фейет смята, че след още една година ще мога да говоря спокойно.
— Но ти нямаш още една година. Състезанието започва на двайсетия ден от лъжезимата.
— Е — отвърна Данло, — това е след повече от половин година.
— Съвсем вярно. Но за да влезеш в Академията, ще ти е нужно нещо повече от Езика. Езикът е само врата към други познания, Данло.
— И ти смяташ, че сега трябва да отворя тази врата, така ли?
— О хо, това със сигурност зависи от теб. Ако искаш, можем да оттеглим молбата и да изчакаме до догодина.
— Не — каза Данло. По отношение на повечето неща притежаваше търпението на алалой, с други думи търпението на скала, но винаги, щом си помислеше за пътуването, което трябваше да извърши, той се изпълваше с чувство за неотложност. — Не мога да чакам толкова време.
— Има и друга възможност.
— Да?
— Така е, да: всеки език — всеки човешки език — може да се научи едва ли не само за една нощ. Има методи, начини за пряко впечатване на езика в мозъка.
Данло знаеше, че източникът на разума се намира в главата, в епифизата, която той наричаше „третото око“. Мозъците бяха някаква розова мазнина, която просто изолираше тази жлеза от студа. Мозъците — животинските мозъци, разбира се — ставаха главно за храна или за смесване с дървесна пепел за обработка на сурови кожи.
— Как могат гънките от мазнина да съхраняват езика? — поиска да научи той.
Стария отец изсвири няколко тихи ноти и после му изнесе кратка лекция за структурите на човешкия мозък. Той притисна с дългите си пръсти черепа на Данло и приблизително му показа разположението на хипокампуса и бадемовидните тонзили, които предаваха спомените и изпълняваха другите мозъчни функции.
— Подобно на балдов орех, мозъкът ти е разделен на две полукълба, дясно и ляво. О хо, две половини — все едно че имаш два мозъка. Защо мислиш човешките същества се раздвояват, защо едната половина казва „не“, докато другата постоянно шепне „да“?