— Какво му е на това момче?
Стария отец обичаше да говори на родния си език и се усмихна. После подсвирна в отговор:
— Така е, да: той трябва да научи Езика.
— Какво? Но всеки говори Езика! Всеки от Цивилизованите светове.
— Така е, да.
— Значи той не е цивилизован? Затова ли го наричаш Данло Дивия? Такова име — определено не одобрявам този род имена. Клетото момче. Но той не е от Японските светове, със сигурност. И не ми прилича да е бил каркиран.
Всъщност един от предците на Данло наистина незаконно бе каркирал родовите хромозоми, откъдето се бе взела и уникалната му наследствена червено-черна коса. Но в стаята беше прекалено мрачно, че Дрисана да забележи червения кичур — бе прекалено мрачно и очите й бяха прекалено стари и слаби. Трябва обаче да виждаше достатъчно ясно, че Данло не притежава нито една от сериозните телесни деформации на изцяло каркираните раси: синя кожа, допълнителен палец, пера, козина или способност да диша вода вместо въздух.
— Ах, ох, не мога да ти кажа откъде идва — подсвирна Стария отец.
— Тайна ли е? Обичам тайните, нали знаеш.
— Не зависи от мен да ти го кажа.
— Е, говори се, че фравашите са прочути с тайните си. — Дрисана изпи виното си и се изправи, за да си налее още една чаша. — Да впечатам Езика — няма нищо по-лесно. Прекалено е лесно, колебая се дали изобщо да искам да ми плащаш.
Стария отец затвори едното си око и бавно подсвирна:
— Надявах се да ти платя по обичайния начин.
— Бих искала — отвърна Дрисана.
Обичайното плащане бе песенен наркотик. Стария отец се съгласи да попее на Дрисана, след като свършеха работата. Фравашите имат най-сладките, най-изключителни гласове и за човеците техните чуждоземни песни са също толкова упойващи, колкото наркотиците. И двамата не одобряваха парите и презираха тяхното използване. Като фраваши, Стария отец, разбира се, смяташе, че парите са глупост. А Дрисана, макар че беше напуснала Ордена преди много години, продължаваше да пази повечето от старите си ценности. Парите бяха зло и младите мозъци трябваше да се образоват независимо от цената. Тя обичаше да дарява нови езици на младите, но отказваше да впечатва вълче съзнание на човек, да преобразява срамежливо момиче в развратница или да изпълнява хилядите други личностни изменения и замествания на памет, толкова разпространени сред отегчените и отчаяните. Ето защо дюкянът й обикновено оставаше пуст.
Дрисана си наля трета чаша вино, този път от друга гарафа. Данло се усмихваше и я гледаше как пие.
— Неучтиво е — подсвирна на Стария отец тя, — много неучтиво е да разговаряме пред него на език, който не разбира. На език, който никой не разбира. Когато започнем впечатването, ще трябва да му говоря. Предполагам, че ще се наложи да ми превеждаш. Ти знаеш езика на момчето, нали?
Стария отец, който нямаше право да лъже, отговори:
— Така е. Разбира се, че го зная. Но ако превеждам, ти можеш да познаеш езика и да определиш произхода му.
Дрисана застана до Данло и постави ръка на рамото му. Вените под увисналата кожа на опакото на дланта й се извиваха като тънки сини червеи.
— Превръщаш го в такава тайна! Добре, щом трябва. Но няма да му направя впечатване, ако не мога да разговарям с него.
— Навярно би могла да разговаряш с него на мокша.
— О? Добре ли владее този език?
— Почти.
— Страхувам се, че това не е достатъчно. Стария отец затвори и двете си очи, престана да свири и започна да напява. Накрая погледна Данло и каза:
— Ло ти дираса, а ха, трябва да ти казвам думите на Дрисана, докато тя ги изговаря.
— Той говори алалойски! — възкликна старицата.
— Знаеш ли този език?
— Как да не го зная? — Дрисана, която говореше 523 езика, изведнъж се развълнува, толкова се развълнува, че не се сети да премине на алалойски. Тя започна да разказва за най-важното събитие, случило се в Ордена още от основаването на Никогея. — Бяха минали четири години, откакто Малъри Рингес се възкачи на небето или там каквото вярват неговите следовници. Аз мисля, че Господарят пилот напусна Града в друго пътуване — вселената е огромна, нали? Кой може да каже дали някога ще се върне? Е, всички твърдят, че е станал бог и никога няма да се завърне. Едно нещо обаче се знае със сигурност: веднъж Рингес си впечатал алалойска самоличност — тогава бил студент по странни и древни езици. И сега като че ли всички искат да сторят същото, както очевидно е направил младият Данло. Това е истински култ, знаеш ли? Надпревара, силата на идеалния пример. Сякаш научаването на даден език може да доближи човек до божественото.