Дрисана намести новата хиюма върху главата на Данло. Беше по-дебела и тежка от първата. Над втората холограмна стойка се появи нов модел на мозъка му. До него продължаваше да свети първият. Когато впечатването напреднеше, Дрисана постепенно щеше да сравнява моделите чак на молекулярно равнище. Щяха да й трябват и двата — както и нюансът на синьо-черните очи на Данло, — за да определи кога е впечатала достатъчно за един ден.
— Толкова много синапси — каза тя. — Десет трилиона синапси само в кората. Данло сви юмрук и попита:
— Как изглеждат синапсите?
— Моделирани са като точици светлина. Десет трилиона точици светлина. — Дрисана не му обясни, че невротрансмитерите се разпространяват из синапсите и карат отделните неврони да пламват. Данло не знаеше нищо за химията на електричеството. Вместо това тя се опита да му даде известна представа за това как компютърът на хиюмата съхранява и впечатва езика. — Компютърът помни синапсната конфигурация на други мозъци, мозъци, които пазят даден език. Тази памет е симулация на езика. И после, Данло, директно се възбуждат и подсилват определени синапси в твоя мозък. Компютърът ускорява естественото развитие на синапсите.
Данло почука по основата на носа си. Очите му бяха тъмни и напрегнати.
— На синапсите не им се позволява да растат естествено, така ли?
— Определено не. Иначе впечатването няма да е възможно.
— А синапсната конфигурация — това всъщност е ученето, същността на чужд ум, така ли?
— Да, Данло.
— И не само ученето — нали? Вие загатвате, че в ума ми може да се впечата всичко от чуждия ум?
— Почти всичко.
— Ами мечти? Могат ли да се впечатват мечти?
— Естествено.
— Ами кошмари?
Дрисана стисна ръката му и го успокои:
— Никой не би впечатал кошмари на друг.
— Но е възможно, така ли? Тя кимна.
— А чувствата… страховете, самотата или яростта?
— И това. Някои впечатници — те определено са изметът на Града — вършат такива неща. Данло бавно въздъхна.
— Тогава как мога да разбера кое е реално и кое не? Възможно ли е да се впечатат лъжливи спомени? Неща или събития, които изобщо не са се случвали? Безумие? Възможно ли е да си спомням леда като горещ и червеното като синьо? Ако някой друг гледа на света през шайда очи, начинът му да вижда нещата ще ми повлияе ли?
Дрисана стисна ръце една в друга, въздъхна и безпомощно погледна Стария отец.
— О хо, момчето е трудно и въпросите му режат като сарсара! — Стария отец се изправи и болезнено закуцука към Данло. И двете му очи бяха отворени и той заговори ясно: — Всички идеи са заразни, Данло. Ние не можем да избираме повечето неща, които научаваме в началото на живота си. Ах, и много от онези, които идват по-късно. Така е, да: двете мъдрости. Първата мъдрост: трябва да избираме какво да слагаме в мозъците си. И втората мъдрост: здравият мозък създава своя собствена екология; жизненоважните мисли и идеи постепенно изхвърлят глупавите, лошите и паразитните.
Тъй като челото му беше мокро и го сърбеше, Данло се опита да пъхне пръст под хиюмата, но нямаше място.
— Тогава вие не се страхувате, че думите на Езика ще ме отровят, така ли? — попита той.
— О хо, всички езици са отрова — отвърна Стария отец. Погледът му изразяваше разбиране за безпокойството на Данло. — Но нали тъкмо затова научи мокша и фравашката логика — като противоотрова за такива отрови.
Данло не вярваше на целия неестествен процес на впечатването, но вярваше на Стария отец и Дрисана. Той бързо взе решение да потвърди доверието си. „Следвай съдбата си“ — помисли си момчето и почука хиюмата.
— Сега ще науча Езика, така ли?
Впечатването отне почти целия ден. Беше безболезнено, без инциденти или силни усещания. Данло седеше мълчаливо и неподвижно, докато Дрисана говореше на компютъра на хиюмата на изкуствен език, който нито той, нито Стария отец можеха да разберат. Тя избра последователността на впечатването и с помощта на компютъра анализира мозъчната му химия: концентрацията на невротрансмитери, синапсин, киназа и хилядите други мозъчни протеини. Пласт по пласт Дрисана разголваше мозъчната му кора и впечатваше.
Веднъж Данло попита:
— Къде са новите думи? Защо не усещам проникването на Езика? Защо не мога да го чуя или да мисля на него? — И тогава му хрумна ужасяваща мисъл: щом хиюмата можеше да добавя спомени в мозъка му, навярно също толкова лесно можеше и да ги унищожава. И ако беше така, как изобщо щеше да разбере?
Дрисана си бе донесла стол от чайната стая и тежко въздишаше (беше си донесла и нова чаша вино). Бе прекалено стара, за да стои права по време на цялото впечатване.