Играеха си с действителности — по-точно играеха на игра, в която Стария отец загатваше за нещо и Фейет назоваваше предмет, идея, личност, историческо движение или явление. После Стария отец избираше конкретен светоглед, в който Фейет трябваше да навлезе. Тя разглеждаше назования предмет от новата гледна точка, описваше различните му аспекти, сякаш е родена тайхистка, будистка или дори извънземна. Получаваше определен брой точки според познанията си, усета си за ших и най-вече за майсторството си в пластовостта.
— Този път ще назова концепция — каза Фейет, усмихна се на Данло и продължи: — И концепцията е: бъдещето.
— О, но това не е достатъчно точно — възрази Стария отец. — Известна ли ти е доктрината на сарвам асти?
— Хиндуистката доктрина или тази на провидците?
— Която предпочиташ.
— Избирам доктрината на провидците.
— Много добре. Тогава нека аз избера светоглед. Аха, извини ме за момент. — Стария отец разбиращо погледна Данло, после се обърна към Фейет и каза; — Избирам светогледа на учените. Аха, аха — и за да стане по-трудно, на древните учени. Преди от тях да се отцепят механиците и холистите.
Данло никога не беше чувал за сарвам асти: доктрината, че всичко съществува, минало и бъдеще, защото в противен случай умът не би могъл да го разбере. Всъщност в този момент изобщо не го интересуваха нито игри, нито доктрини, защото бе открил съществуването на ужасно нещо, което не можеше да проумее. Опитваше се да седи търпеливо срещу Стария отец, но накрая не успя да се сдържи.
— Благословените звезди избухват! Защо не ми каза за това?
— Ах, ах, звездите — отвърна Стария отец. — Определено трябва да помислим за звездите. Но имаш ли нещо против да поиграя с Фейет? Тя събра почти достатъчно точки, за да не се занимава с готвенето през целия следващ сезон.
С тези думи Стария отец продължи двойния си разговор, като приказваше едновременно с два различни гласа. Първият (или десният глас) беше обичайният му мелодичен баритон. Вторият глас бе висок и дрезгав като трион, режещ лед. Данло се мъчеше да разграничи двойния поток думи, който се изливаше от сръчната уста на Стария отец. Този начин за водене на разговор беше объркващ и изискваше пълно съсредоточаване.
— О хо, Фейет, можеш да започнеш, като изследваш пресечната точка на оптичното царство и платоничното пространство. О, Данло, Звездите избухват, казваш? Аргументи за съществуванието и прочее. Това е известно от известно време. Пространството е пространство и звездите безкрайно продължават в пространството само…
— Не! — прекъсна го Данло. — Хората убиват звездите!
— Ах, ох, ох, ох — каза Стария отец, после вдигна показалец към Фейет и се усмихна. — Можеш да започваш. Фейет се поколеба за миг преди да отвърне:
— Според сарвам асти възможностите във всяко бъдеще се осъществяват чрез акт на воля и…
— Ох, ох, Данло, ти си научил за Вилда, така е, да. Вилдът, отсрещната част на галактиката, в която експлодират милион звезди или десет милиона звезди — и защо?
— …защото съществуванието не може да се разбере по друг начин освен като различни количества материя, разпределени в хомогенно пространство, и…
— Защото човешките същества искат да деформират пространството — каза Стария отец. — И поради други причини.
Докато Стария отец разговаряше с Данло, Фейет се беше преобразила в нещо като учен и продължаваше да обяснява за бъдещето:
— …може да е пресечна точка на тези две пространства единствено в математиката, която…
— Шайда причини — подхвърли Данло.
— …умът определено може да разбере неща, които не съществуват в пространствовремето…
— О хо — прекъсна Стария отец Фейет, — но какво е ум?
— Като дете — рече Данло, — смятах… че звездите са очите на моите предци.
— …изпълняват успоредни програми и действителността, представена със символи…
— Звездите… тази прекрасна светлина, сияеща като очи.
— …не се отразява в естествения свят, нито пък светът наистина се отразява в ума… В този момент Стария отец затвори очи и каза:
— Внимавай с думата „отразява“.
— Но звездите са… само водородна плазма и хелий — рече Данло, — които отделят светлина.
— …обработвайки информация, но макроскопската информация се разпада на микроскопска информация и следователно бъдещето…
— За да разбереш Вилда — каза на Данло Стария отец, — трябва да поговорим за архитектите и техните доктрини за бъдещето.