— Хо, много ли съм закъснял?
Данло погледна внезапния поток от хора, който се спускаше от планината, и отвърна:
— Навярно.
— Ах, ох, вече почти се зазорява. Чух, че Малъри Рингес щял да се появи преди зазоряване.
— Целият град трябва да е чул за видението на Елианора — каза Данло.
— Даже ние, фравашите — отбеляза Стария отец. — Но исках лично да го видя.
— Но как ме откри тук? Има толкова много хора. Стария отец посочи с черния си нокът към кръговете последователи, които продължаваха да седят около Елианора Уен. Подобно на Данло, всички те носеха на главите си ленти и тези деветстотин светещи ивици сияеха със златна светлина в черната нощ.
— Следвах блясъка — отвърна Стария отец. — Вижда се още отдалече. И после, когато се приближих, проследих миризмата ти. Тя е уникална и доста силна, нали знаеш.
Данло наведе глава, за да подуши дрехите си.
— Не знаех, че фравашите имат такова остро обоняние.
— Ха, ха, ти миришеш на вълк, който се е отъркалял в мускусна трева. Мислил ли си да се къпеш по-често?
— Аз… се къпя — възрази Данло. — Обичам водата.
— Ах, ха, но не си се къпал, откакто започна да мечтаеш с автистите, нали?
— Знаеш за мечтателите?
Стария отец само му се усмихна.
— Тогава трябва да знаеш… и за учените?
— Ох, хо, наистина зная.
— Благословени светогледи — рече Данло. — Благословени начини на виждане.
— Ах, ох, ох, ах — каза Стария отец. — Това е град на култове, нали?
— Но аз напуснах мечтателите — отвърна Данло. — Напуснах и учените.
— Така е, да.
— Ти ме научи на това. Как да се освободя от всеки светоглед.
— Но сега носиш лентата и седиш заедно с последователите.
— Безпокоиш се, че ще се обвържа с този начин… защото обещава прекалено много, така ли?
— Този култ ли? О, не, не, не — когато се зазори и Малъри Рингес не се върне, последователите вече няма да ги има. Ако изглеждам обезпокоен — а трябва да ти кажа, че почти не е възможно фравашите да се обезпокоят — то е само, защото ти очевидно прекалено много обичаш всички култове.
Данло докосна с кутре стегнатата на челото му блестяща лента и попита:
— Но има ли по-добър начин… да науча тези начини?
— Е, например онази игра, разбира се. Някой ден и ти можеш да поиграеш на нея също като Фейет.
— Хитра игра — отвърна Данло. — Но е само игра.
— Ах, ах?
Данло протегна ръка. На светлината на лентата ноктите му блестяха в жълто-оранжево. Изведнъж той леко сви пръсти.
— Фравашите учат учениците си да държат всеки светоглед леко, все едно че държат пеперуда, нали така?
— Леко да държиш действителността означава лесно да променяш действителностите — каза Стария отец. — Как иначе можеш да преминеш от еднопластовост към по-висшите степени?
— Но всички ученици: Фейет, Луистър и другите — те държат повечето действителности прекалено леко. Никога не познават истински действителностите, които държат.
— Хо, хо, смяташ ли, че разбираш вярванията на учените по-добре от Фейет? И другите системи?
— Не.
— Тогава се страхувам, че аз не разбирам.
На лицето на Стария отец грееше полуусмивка и Данло си помисли, че той не е съвсем искрен с него.
— Има разлика между знание и вярване — каза Данло.
— А хо, аха — рече Стария отец.
Данло обърна лице на изток. До изгрева оставаше още време, но хоризонтът вече грееше в багри. Мнозина от последователите също гледаха в тази посока. Елианора се изправи и някак си се насочи към пътеката. Подобно на всички провидци, тя беше сляпа и нещо повече, орбитите й бяха кухи и черни като космоса. Навярно чакаше да усети топлината на слънчевите лъчи. Дори да бе огорчена или засрамена, че пророчеството й се е оказало лъжливо, тя не го издаваше.
— Виждаш ли тази прекрасна провидца? — попита Данло. — Преди да се ослепи, тя е имала очи също като мен. Като нас. Можела е да вижда цветовете на света. Но… ами ако е била родена безока, каквато е сега? Ами ако е била сляпа по рождение, като бебетата на хибакушите? Откъде щеше да знае, че кръвта е най-червената от всички червени неща? Как би могла да види багрите на изгрева? Когато погледнеш небето, казваш ли: „Аз вярвам в синьото“? Не, не казваш, освен ако не си сляп. Ти виждаш благословеното синьо и затова го познаваш. Разбираш ли? Ние нямаме нужда да вярваме… в онова, което знаем.
— Ах, хо, знаенето — рече Стария отец. — Така е, да.
— Фейет може да разбира вярванията на Науката по-добре от мен — продължи Данло. — Но никога няма да познава Науката… докато не види все още жив снежен червей, разрязан на стотици парченца.