Докато разтребваха масата и им сервираха кафе, Фран се огледа наоколо. Вече бяха заети почти всички места и в уютното ресторантче цареше бодра глъчка. „Тим Мейсън наистина е много мил — помисли си тя. — Няма значение дали приятелят му ще ми се обади. В действителност Тим иска да каже, че съм в центъра на вниманието на Гринидж и че старите истории са живи — и небивалиците за смъртта на баща ми.“
Фран не забеляза състрадателния му поглед, нито пък разбра, че влагата в очите й е върнала в паметта му образа на „скърбящо за баща си младо момиче“.
34.
Анамари Скали и Моли се бяха уговорили да се срещнат в осем часа в Роуейтън, град, който се намираше на петнайсетина километра североизточно от Гринидж.
Мястото и часа предложи Анамари. „Не е луксозно и в неделя е много спокойно, особено по-късно — каза тя. — Сигурна съм, че и двете не бихме искали да се натъкнем на някой познат.“
Моли се приготви още в шест — прекалено рано, знаеше го. Преоблича се два пъти, тъй като първо й се стори, че е много официална с черния костюм, а после много спортна с джинси. Накрая се спря на тъмносин вълнен панталон и бял затворен пуловер. Вдигна косата си на тила и я прихвана с шнола. Спомняше си, че тази прическа харесваше на Гари, особено къдриците, които се виеха свободно по шията и покрай ушите й. Твърдеше, че така изглеждала прелестно. „Винаги си направо съвършена, Моли — казваше той. — Съвършена, елегантна и изтънчена. Дори по джинси и фланелка изглеждаш облечена като за бал.“
Навремето смяташе, че я дразни. Сега не беше сигурна. Тъкмо това трябваше да разбере. Мъжете споделяха с любовниците си това-онова за съпругите си, помисли си тя. Искаше да знае какво е разказвал за нея Гари на Анамари Скали. И още нещо: какво е правила вечерта, когато е бил убит. В крайна сметка, тя също имаше всички основания да му е много сърдита. „Нали я чух как му отговори по телефона.“
В седем часа Моли реши, че вече може да тръгва за Роуейтън. Тя извади палтото си от гардероба на долния етаж и се насочи към вратата, когато й хрумна още нещо. Върна се в спалнята си и взе от чекмеджето син шал и чифт големи очила „Картие“, стил, модерен преди шест години, но навярно вече остарял. Е, така поне щеше да има чувството, че е дегизирана, реши Моли.
Някога в триместния гараж бяха паркирани нейното БМВ-кабрио, мерцедесът-седан на Гари и черният джип, който бе купил две години преди да умре. Спомняше си как се изненада, когато мъжът й се появи с него. „Ти не ходиш за риба и на лов и за нищо на света не би отишъл на къмпинг. Багажникът на мерцедеса е достатъчно голям за стиковете ти за голф. За какво ти е този джип?“
Тогава изобщо не й дойде наум, че поради определени причини Гари иска автомобилът му по нищо да не се отличава от десетките други джипове в района.
След неговата смърт братовчед му уреди да продадат колите му. Когато влезе в затвора, тя помоли родителите си да продадат и нейната. Веднага след като научиха, че предстои да я освободят, те й бяха купили тъмносин седан, който Моли избра по рекламна брошура.
Когато се прибра вкъщи, тя го бе погледнала, но сега за пръв път сядаше в него и се наслаждаваше на мириса на нова кожа. От последното й шофиране бяха минали близо шест години и сега внезапно осъзна, че дори самото докосване на ключа й действа невероятно вълнуващо.
За последен път беше кормувала онази неделя, когато се върна от Кейп Код. Спомняше си онова пътуване. „Толкова силно стисках волана, че ръцете ме боляха — помисли си тя, докато изкарваше седана от гаража и отваряше вратата с дистанционното управление. После бавно потегли по дългата отбивка и излезе на улицата. — Обикновено оставях колата в гаража, но онази вечер спрях точно пред входната врата и я оставих там. Защо ли? — помъчи се да си спомни Моли. — Дали защото не съм искала да мъкна куфара чак от гаража? Не. Защото отчаяно исках да разговарям лице в лице с Гари. Щях да му задам същите въпроси, които сега ще задам на Анамари Скали. Трябваше да зная какви са чувствата му, защо се е отчуждил от мен и ако е бил нещастен в брака ни, защо честно не ми го е казал, вместо да ме остави да полагам толкова усилия да съм му добра съпруга.“
Моли усети, не силно стиска устни, че я изпълва познатият стар гняв. „Стига! — каза си тя. — Престани веднага или обърни и се връщай вкъщи!“
Анамари Скали пристигна в ресторанта „Морски фар“ в седем и двайсет. Знаеше, че е подранила, но искаше да е първа. Все още не можеше да преодолее шока от телефонния разговор, от това, че Моли действително е успяла да я открие.