Сестра и Луси настойчиво я убеждаваше да не ходи. „Анамари, онази жена е била толкова бясна заради теб, че е убила съпруга си — каза й тя. — Какво те кара да мислиш, че няма да нападне и теб? Самият факт, че е възможно наистина да не си спомня убийството, говори, че не е добре психически. А ти и винаги си се страхувала, че знаеш прекалено много за онова, което се е случило в болницата. Не отивай на срещата!“
Спориха цяла вечер, но решението на Анамари остана категорично. Тя отговори на Луси, че след като Моли Лаш я е открила, ще е най-добре да се срещне лице в лице с нея, вместо да рискува да се появи у дома й в Йонкърс или да я причака, докато отива при пациентите си.
Когато пристигна в ресторанта, Анамари избра ъглово сепаре в отсрещния край на продълговатото, тясно помещение. На бара седяха неколцина души е мрачни изражения. Също толкова кисело се държеше сервитьорката, ядосана, защото Анамари отказа масата до входа, на която се опита да я настани.
Сумракът в заведението само подсилваше лошите предчувствия, измъчвали я по време на дългия път от Бъфало. „Адски съм уморена. Сигурно затова съм толкова потисната“ — опита се да се убеди тя, докато отпиваше от студеното кафе, което сервитьорката тръсна пред нея.
Разбираше, че причината до голяма степен е спорът със сестра й. Макар че много обичаше Анамари, Луси не се колебаеше да бърка с пръст в раната. „Защо не се бе омъжила за Джак Мороу? Както казваше мама, той беше един от най-милите мъже на света. А и беше луд по теб. И беше лекар, при това добър! Спомняш ли си онази неделя, когато го доведе тук и се отби госпожа Монахан? Джак каза, че цветът й не му харесвал. Ако не я беше убедил да си направи онези изследвания и не бяха открили тумора, днес нямаше да е жива.“
Анамари продължаваше да й отговаря по същия начин като през последните шест години: „Стига вече, Луси. Джак знаеше, че не съм влюбена в него. Навярно при други обстоятелства бих могла да го обичам. Истината е, че тогава бях на двайсет и това беше първата ми работа. Едва започвах да живея. Не бях готова за брак. Джак го разбираше.“
Спомняше си, че една седмица преди да го убият, Джак се скара с Гари. Тя се канеше да влезе в кабинета на Гари, когато чу гневни гласове. Секретарката прошепна: „При доктор Лаш е доктор Мороу. Страшно е ядосан! Не успях да разбера за какво спорят, но предполагам, че както обикновено са отменили процедура, която е предписал на пациент.“
„Тогава се уплаших, че може да се карат заради мен — помисли си Анамари. — И избягах, за да не се сблъскам с Джак. Бях убедена, че е разбрал.“
Но когато след това я спря в коридора, той с нищо не показа, че й се сърди. Напротив, попита я дали скоро ще ходи при майка си. Когато Анамари му отговори, че ще пътува по-следващия уикенд, Джак й каза, че щял да копира много важен материал и я помоли да го скрие на тавана в дома на майка си. Щял, да й го даде по-късно.
„Бях толкова облекчена, че не е научил за нас с Гари, а и онова, което знаех за болницата, ужасно ме измъчваше. Затова дори не полюбопитствах какъв е този материал — помисли си Анамари. — Каза, че скоро щял да ми го даде и ме накара да обещая пред никого да не споменавам за това. Но така и не ми го даде и след една седмица го убиха.“
— Анамари?
Сепната, тя вдигна очи. Толкова беше потънала в мислите си, че не забеляза влизането на Моли Лаш. Трябваше й само един поглед към другата жена, за да се почувства дебела и грозна. Големите очила не може ха да скрият прелестното лице на Моли. Пръстите, които развързваха колана на палтото й, бяха дълги и тънки. Когато свали шала от главата си, Анамари видя, че косата й е по-тъмна, отколкото си я спомняше, но въпреки това лъскава и мека като коприна.
В скромно облечената жена срещу Моли нямаше нищо предизвикателно. Сега косата й бе по-къса и макар все още красиво, лицето й изглеждаше малко подпухнало. Тялото й беше понаедряло. Прекрасните й тъмнокафяви очи с тъмни мигли излъчваха мъка и страх.
„Тя се бои от мен“ — помисли си Моли, удивена, че може да въздейства на някого по този начин.
Сервитьорката отново се появи и този път се държеше по-любезно. Личеше, че е впечатлена от новодошлата.
— Чай с лимон, моля — каза Моли.
— И още едно кафе за мен, ако не ви затруднявам — прибави Анамари, докато келнерката се извръщаше.
Моли изчака да останат сами.
— Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем. Зная, че сигурно ви е също толкова неловко, колкото и на мен, и обещавам, че няма да ви задържам, но и вие можете да ми помогнете, като сте откровена.