По лицето му не бе останала и следа от предишната враждебност. Нежността, с която изрече името на Моли, трогна Фран. „За него тя е много повече от обикновена клиентка“ — реши тя. Тази мисъл й подейства невероятно успокояващо.
— Всъщност, и аз бих желала да си поговорим за някои неща — отвърна репортерката.
Госпожа Бари беше приготвила закуската на Моли.
— Кафе, сок и препечена филийка или кифличка, както винаги — поясни тя.
Фран и Матюс си сипаха кафе. Фран изчака икономката да излезе с подноса и попита:
— Известно ли ви е, че всички в болницата се изненадали, когато научили за връзката на Анамари с Гари Лаш, защото смятали, че е влюбена до уши в доктор Джак Мороу? И че Джак Мороу случайно бил убит в кабинета си две седмици преди смъртта на доктор Лаш? Знаехте ли го?
— Не.
— Някога срещали ли сте се с Анамари Скали?
— Не, процесът приключи, преди да даде показания.
— Спомняте ли си дали изобщо е ставало дума за ключа, който семейство Лаш винаги криели в градината?
Матюс се намръщи.
— Възможно е, но не е било нищо сериозно. Честно казано, имах чувството, че заради обстоятелствата около убийството и кръвта на доктор Лаш по Моли, следствието е започнало и е свършило с нея. Фран, качете се горе и съобщете на Моли, че веднага трябва да я видя — рече адвокатът. — Спомням си, че към апартамента й има дневна. Ще разговарям с нея там, преди да позволя на полицията да припари до нея. Ще кажа на госпожа Бари да ги накара да изчакат някъде долу.
Точно в този момент в кухнята се втурна ужасената икономка.
— Когато преди малко се качих горе със закуската, Моли лежеше облечена на леглото. Очите й бяха затворени. — Тя замълча за миг. — Мили Боже, също като миналия път!
37.
Доктор Питър Блак задължително започваше деня си с бърз преглед на международната стокова борса по един от финансовите кабелни канали. После изяждаше оскъдната си закуска, по време на която изискваше пълна тишина, и след това слушаше по радиото класическа музика, докато шофираше до болницата.
В понеделник сутрин слънцето най-после се беше показало. През нощта температурата се бе повишила с няколко градуса и Блак реши, че десетминутната разходка ще проясни мислите му.
Уикендът се оказа отвратителен. Тъпата идея на Кал Уайтхол да спечелят съдействието на Моли Лаш, като се срещнат с нея в събота вечер, не постигна нищо.
Когато забеляза на земята в края на паркинга обвивка от дъвка, Питър Блак се намръщи и мислено си отбеляза да нареди на секретарката си да предупреди отдела по поддръжка, че са занемарили задълженията си.
Упоритото настояване на Моли да докаже невинността си го вбесяваше. „Аз не съм го извършила.“ Кого си мислеше, че заблуждава? Той обаче знаеше каква е целта й. Наричаше я „Стратегията на Моли“. Ако лъжеш достатъчно гръмогласно, достатъчно настоятелно и достатъчно често, накрая все някой ще ти повярва.
„Всичко ще се нареди — успокояваше се Блак. — Ще сключим сделката. — В крайна сметка, те имаха преимущество и процесът на поглъщане на другите здравноосигурителни фондове вече течеше. — Тъкмо тук ни липсва Гари. Аз просто не съм в състояние да търпя безкрайните срещи и лицемерието, необходимо, за да привлечем на своя страна ключовите фигури. Кал знае какви лостове за натиск, за да го постигне, но неговата агресивност просто не действа при всеки. Ако не сме предпазливи, някои могат да се насочат към други компании.“
Намръщен, пъхнал ръце в джобовете си, Питър Блак продължаваше да крачи покрай новото крило на болницата. Мислеше си за първите си дни тук и с мрачно възхищение си спомняше способността на Гари Лаш да влиза под кожата на хората. Просто надяваше чаровната си маска и когато се наложеше, онова загрижено изражение, което владееше до съвършенство.
„Гари знаеше какво прави и когато се ожени за Моли — каза си Блак. — Тя беше идеалната домакиня и притежаваше нужния външен вид, пари и семейни връзки. Важните клечки наистина се чувстваха поласкани, когато ги канеше на вечеря… Всичко вървеше толкова гладко, като по вода — помисли си той, — докато Гари не прояви глупостта да свали онази Анамари Скали. От всички сексапилни млади жени на света, той трябваше да избере тъкмо медицинска сестра, която случайно се оказа и умна. Прекалено умна.“
Стигна до входа на тухлената сграда в колониален стил, в която се помещаваха офисите на „Ремингтън Хелт Мениджмънт“. За миг се поколеба дали да не продължи разходката си, но после реши да влезе вътре. Предстоеше му сериозна работа и рано или късно трябваше да се заеме с нея.