Едва предишния ден Марта видя сина й да взима ключа от чантата на Една и го чу да казва, че този път ще го върне. „Господи, дано не го е споменала на Фран Симънс“ помоли се тя.
После отново си представи онази ужасна сутрин, когато откри трупа на доктор Лаш, помисли си за страха, който я измъчваше всеки път, щом се споменеше за ключ. „Когато полицаите поискаха ключовете от къщата, аз им дадох онзи от градината — спомни си Една. — Не успях да открия моя и ужасно се уплаших, че го е взел Уоли. По-късно разбрах, че страховете ми са основателни. Ужасявах се, че полицаите пак ще ме разпитват за ключа, но те за щастие не го направиха.“
Когато започнаха новините, тя насочи вниманието си към екрана и ужасена научи, че са арестували Моли по обвинение в убийство и че преди минути са я освободили под гаранция от един милион долара при условие да не напуска дома си. После показаха Фран Симънс, застанала пред паркинга на ресторант „Морски фар“ в Роуейтън. Местопрестъплението все още бе оградено с жълта полицейска лента.
— Тук е била убита Анамари Скали — каза Фран, — престъпление, за което днес следобед арестуваха Моли Карпентър Лаш. Беше съобщено, че по подметката на едната от обувките й и в колата й са открили кръв от Анамари Скали.
— Мамо, Моли пак ли е цялата в кръв?
Една се завъртя. Уоли стоеше зад нея е разрошена коса и блеснали от гняв очи.
— Не говори такива неща, Уоли — нервно му се скара тя.
— Скулптурата на коня и каубоя, дето я взех онзи път, спомняш ли си я?
— Недей да споменаваш за това, Уоли, моля те.
— Просто искам да ти разкажа всичко — сприхаво отвърна той.
— Няма да разговаряме за това, Уоли.
— Но всички говорят за това, мамо. В моята стая ми крещяха в главата. Всички! Приказваха за скулптурата. На мен не ми беше много тежка, защото съм силен, но Моли не би могла да я вдигне.
Бяха се върнали гласовете, които го измъчваха, стъписано си помисли икономката. Лекарството не му действаше.
Тя се изправи, отиде при сина си и притисна слепоочията му с длани.
— Шшт — успокоително рече Една. — Стига си говорил за Моли и за скулптурата. Знаеш колко те объркват гласовете, миличък. Обещай ми, че повече няма да споменаваш за скулптурата, доктор Лаш и Моли. Хайде сега да изпиеш още едно хапче.
48.
Фран завърши репортажа си и изключи микрофона. Тази вечер от Ню Йорк беше пристигнал младият оператор Пат Лайънс, за да я запише пред ресторант „Морски фар“.
— Този град ми харесва — каза той. — Напомня ми за рибарско селище.
— Наистина е чудесен град — съгласи се Фран. Като по-млада от време на време бе идвала на гости на своя приятелка в Роуейтън. Макар че „Морски фар“ не е най-приятното място помисли си тя, загледана в позападналия ресторант. Въпреки събитията от последните два дни, полицейската лента и следите от жълт тебешир, очертаващи мястото на автомобила на Анамари Скали, заведението продължаваше да работи.
Фран вече знаеше, че Гладис Флугъл, сервитьорката, обслужвала Моли и Анамари Скали, е на работа. Трябваше да седне на някоя от нейните маси.
С изненада откри, че ресторантът е полупълен, но после реши, че това навярно се дължи на любопитството, предизвикано от убийството. Тя остана за миг на прага. Чудеше се дали ще е по-вероятно да успее да си поговори с Флугъл, ако седне на бара. Проблема обаче реши самата сервитьорка, която се втурна към нея.
— Вие сте Фран Симънс. Гледахме ви по телевизията. Аз съм Гладис Флугъл. Онази вечер сервирах на Моли Лаш и Анамари Скали. Седяха хей там. — Тя посочи към свободното сепаре в дъното На помещението.
Очевидно Гладис гореше от нетърпение да й разкаже историята.
— Наистина бих желала да разменя няколко думи с вас — рече Фран. — Искате ли да седнем на същата маса? Ще имате ли скоро почивка?
— Изчакайте десет минутки — отвърна Флугъл. — Ще ги накарам да побързат. — Тя кимна с глава към възрастна двойка на една от масите до прозореца. — Жената е бясна, защото мъжът й иска телешко с пармезан, от което според нея винаги получавал газове. Ще им кажа, че е крайно време да решат и щом взема поръчката, ще дойда при вас.
Фран преброи крачките до сепарето в дъното. Дванайсетина метра от входа, реши тя. Докато чакаше Гладис да се освободи, репортерката разгледа обстановката в ресторанта. Осветлението беше слабо и масата попадаше в сянка. Всеки, който не искаше да го виждат, естествено щеше да седне там. Моли беше казала на Филип, че докато разговаряли, Анамари й се сторила уплашена, но не от нея.