„От какво се е страхувала — зачуди се Фран. — И защо си е променила името? Дали само заради шумотевицата, съпровождаща убийството на Гари Лаш? Или е имала друга причина да се опитва да се скрие? Анамари първа си тръгнала от ресторанта. Моли платила сметката и я последвала. Колко време е отнело това? Не може да е много, защото иначе Моли щеше да реши, че Анамари вече е потеглила. Но все пак трябва да е било достатъчно медицинската сестра да пресече паркинга и да стигне до джипа си… Моли казва, че я повикала от вратата. Дали я е настигнала?“
— Можете ли да познаете какво си поръчаха? — попита Гладис и посочи с палец през рамо към възрастната двойка. — Спанак. Жената поръча и за двамата. Мъжът щеше да припадне. Горкият човечец.
Тя подаде на Фран меню.
— Тази вечер специалитетите са пилешки гърди фрикасе и унгарски гулаш.
„Когато се върна в Ню Йорк, ще си взема хамбургер“ — реши Фран, измърмори, че имала късна среща за вечеря и си поръча кафе с кифличка.
Малко по-късно Гладис й сервира и се настани срещу нея.
— Имам само две минути — каза тя. — Моли Лаш седеше тук. Анамари Скали беше на вашето място. Както вчера обясних на детективите, Скали беше нервна — кълна се, че се страхуваше от Лаш. После, когато Скали стана да си ходи, Моли Лаш я сграбчи за китката. Скали трябваше да се отскубне от нея и после адски бързо си излезе, сякаш я беше страх, че Моли Лаш ще тръгне да я гони, както, разбира се, и стана. Нали разбирате, колко други жени хвърлят петачка за чаша чай и кафе, които струват долар и трийсет? Казвам ви, тръпки ме побиват, когато си помисля, че само секунди след като си е тръгнала от моята маса, онази Скали вече е била мъртва. — Тя въздъхна. — Предполагам, че ще се наложи да свидетелствам на процеса.
„Направо си умираш да свидетелстваш“ — помисли си Фран.
— В неделя вечер имаше ли други сервитьорки? — попита тя.
— Миличка, в неделя вечер на това място не ти трябват две сервитьорки. Всъщност, по принцип аз съм свободна в неделите, ама другото момиче си взе болнични и нали се сещате кой трябваше да поеме смяната? От друга страна, покрай всички тези събития, си прекарах адски интересно.
— Ами готвачът или барманът?
— А, естествено, готвачът беше тук, ама казвам ви, направо си е пресилено да му викаш „готвач“. Но не стоеше тук — той винаги си е в кухнята. Ни чул, ни видял, ако разбирате какво искам да кажа.
— Кой беше на бара?
— Боби Бърк, момчето на една колежка. Работи тук през почивните дни.
— Бих желала да поговоря с него.
— Живее на Ярмът Стрийт на Бел Айланд. Това е точно оттатък мостчето на две преки от тук. Казва се Робърт Бърк Младши. Има ги в телефонния указател. Искате ли да ме интервюирате по телевизията или нещо подобно?
— Когато записвам предаването за Моли Лаш, бих искала да разговарям с вас — отвърна Фран.
— За мен ще е удоволствие да ви услужа.
„Убедена съм“ — помисли си Фран.
Тя позвъни в дома на семейство Бърк от телефона в колата си. Отначало бащата на Боби категорично отказа да й позволи да разговаря със сина му.
— Боби вече даде показания в полицията и каза всичко, което знае. Почти не е обърнал внимание на онази жена. И от бара не е можел да вижда паркинга.
— Господин Бърк — отвърна Фран, — ще бъда съвсем откровена с вас. Намирам се само на няколко минути от дома ви. Преди малко разговарях с Гладис Флугъл и съм сигурна, че не представя съвсем точно срещата между Моли Лаш и Анамари Скали. Аз съм репортерка, но съм й приятелка на Моли Лаш. Съученички сме. Умолявам ви в името на справедливостта. Тя се нуждае от помощ.
— Почакайте.
Когато се върна на телефона, Бърк каза:
— Добре, госпожице Симънс, можете да дойдете и да поговорите с Боби, но настоявам да присъствам. Сега ще ви обясня как да стигнете до нас.
„Всеки родител би се гордял с такъв син“ — помисли си Фран, докато седеше заедно с Боби Бърк в дневната на скромния му дом. Той бе слабо, осемнайсетгодишно момче с буйна светлокестенява коса и интелигентни кафяви очи. Държеше се стеснително и от време на време хвърляше поглед към баща си, но когато отговаряше на някои от въпросите и особено щом станеше дума за Гладис, очите му весело проблясваха.
— Нямаше много хора, така че видях двете жени да влизат — поясни Боби. — Искам да кажа, че пристигнаха поотделно. Стана малко смешно. Гладис винаги се опитва да настанява клиентите на маса близо до бара, за да не й се налага да носи поръчката надалече, но жената не се съгласи и посочи към сепарето в дъното.