— Ти трепериш. Къде е запалката за камината? — попита адвокатът.
— На полицата. — Тя не осъзна, че отговаря на въпрос, докато не чу собствения си глас.
След малко се разгоря огъни изпълни стаята с отпускаща топлина.
— Ще остана при теб — каза Филип. — Взех си куфарчето и ще работя на масата в кухнята. Затвори си очите.
Когато се събуди, вече беше седем часа и до нея седеше доктор Даниълс.
— Как си, Моли?
— Анамари — задъхано отвърна тя. — Сънувах Анамари!
— Искаш ли да ми разкажеш съня си?
— Анамари знаеше, че с нея ще се случи нещо ужасно. Затова бързаше да се махне от ресторанта. Искаше да избяга от съдбата си. Но вместо това намери гибелта си.
— Според теб, Анамари е знаела, че ще умре, така ли, Моли?
— Да.
— Защо смяташ така?
— Просто го сънувах, докторе. Нали знаете баснята за човека, на когото предсказали, че ще срещне смъртта си същата нощ в Дамаск, затова избягал да се скрие в Самара? И там на улицата го спряла непозната, която му казала: „Аз съм Смъртта. Мислех си, че имаме среща в Дамаск.“ Тя стисна ръцете на доктор Даниълс. — Всичко беше толкова истинско!
— Искаш да кажеш, че Анамари не е можела да избегне смъртта, така ли?
— По никакъв начин. Самата аз също не мога да се спася.
— Разкажи ми за това, Моли.
— Всъщност, не зная — промълви тя. — Когато днес ме заведоха в килията и заключиха вратата, постоянно чувах да отключват и заключват друга врата. Странно, нали?
— Затворническа врата ли чуваше?
— Не. Но не зная точно каква. Същият звук като вечерта, в която умря Гари. — Моли въздъхна, отметна одеялото и седна на дивана. — О, Господи, защо не мога да си спомня? Ако можех, навярно щях да имам някакъв шанс.
— Това, че си спомняш конкретни случаи или звуци е добър признак, Моли.
— Наистина ли? — измъчено попита тя.
Психиатърът внимателно се вгледа в нея. Виждаше въздействието на стреса, изписано на лицето й — летаргично, унило, затворено. Моли беше убедена, че е обречена. Очевидно повече не желаеше да разговаря.
— Моли, бих искал известно време да се срещаме всеки ден. Съгласна ли си?
Очакваше да му възрази, но тя безразлично кимна с глава.
— Ще кажа на Филип, че си тръгвам — рече Даниълс.
— И той вече трябва да си върви. Много съм признателна и на двама ви. Напоследък наоколо няма много хора. Баща ми и майка ми, например. Те се отдръпнаха от мен.
На вратата се позвъни. Доктор Даниълс забеляза паниката в очите й. „Дали не е полицията?“ — помисли си той.
— Аз ще отворя — извика Филип.
Психиатърът видя облекчението, изпълнило Моли, когато чу тракането на токчета и гласа на Джена Уайтхол. Съпругът й и адвокатът влязоха в стаята след нея.
Джена прегърна приятелката си.
— Тук е поръчаната от вас готвачка, госпожо — каза тя. — Не икономка, уви, а самият могъщ Калвин Уайтхол ще сервира и разтреби с вещата помощ на Филип Матюс, адвокат.
— Аз си тръгвам — усмихна се докторът, доволен, че приятелите на Моли са при нея. Нямаше търпение да излезе от тук. Инстинктивно не харесваше Калвин Уайтхол, когото бе срещал само няколко пъти. Усещаше, че този човек е жесток по природа, че нито за миг не се колебае да използва огромната си власт, при това не само за да постига целите си, но и да манипулира хората, наслаждавайки се на гледката.
Даниълс се изненада и не се зарадва много, когато Уайтхол го придружи до вратата.
— Докторе — тихо каза той, като че ли се боеше да не го подслушат, — много мило, че сте дошли да видите Моли. Тя е ужасно важна за всички ни. Смятате ли, че има някаква вероятност да я признаят за невменяема и да не я изправят пред съд или да не я осъдят за второто убийство поради психическо разстройство?
— Въпросът ви не оставя съмнение, че смятате Моли за виновна в убийството на Анамари Скали — студено отвърна доктор Даниълс.
Уайтхол видимо се сепна и се обиди от загатнатия укор.
— Надявам се, въпросът ми показва колко много двамата с жена ми обичаме Моли. За нея една тежка присъда ще е равна на смърт.
„Бог да е на помощ на онзи, който ти се изпречи на пътя“ — помисли си психиатърът, забелязал гневните червени петна по скулите на Уайтхол и ледения блясък в очите му.
— Оценявам загрижеността ви, господин Уайтхол. Имам намерение всекидневно да се срещам с Моли. Просто ще трябва да проявим огромно търпение. — Той кимна и се обърна към вратата.