„Джена Уайтхол може да е най-добрата й приятелка — докато шофираше към дома си, мислеше доктор Даниълс, — но е омъжена за човек, който не търпи чужда намеса и не позволява никой да му се пречка.“ Хрумна му, че подновеният интерес към скандала, съпровождащ смъртта на Гари Лаш, основател на „Ремингтън Хелт Мениджмънт“, със сигурност не е приятен за председателя на директорския борд на компанията.
„Дали Уайтхол е у Моли като съпруг на нейната най-добра приятелка, или защото се опитва да измисли най-добрия план за, овладяване на положението?“ — зачуди се той.
Джена беше донесла огретен от аспержи, агнешки ребърца, пресни картофки, броколи и бисквити — всичко готово за сервиране. Тя бързо нареди масата в кухнята, а Кал отвори бутилка вино, като не забрави да информира Моли, че е „Шато Лафит Ротшилд Бордо“, „най-доброто от личните ми запаси“.
Моли вдигна поглед навреме, за да зърне смутеното изражение на Филип и леката гримаса на Джена от надутия тон на Кал.
„Намеренията им са добри — измъчено си помисли тя, — но всъщност не искам да са тук. Преструват се, че всичко е наред и че си устройваме импровизирана вечеря в кухнята.“ Спомняше си как преди години, когато Гари все още беше жив и тя си мислеше, че животът й е щастлив, Джена и Кал наминаваха, без да ги предупреждават и неминуемо оставаха за вечеря.
„Съвършената домакиня — това беше моят живот. Доставяше ми удоволствие да готвя и не ми струваше нищо да стъкмя вечеря за нула време. Обичах да парадирам с факта, че не се нуждая от готвачка или постоянна икономка. Гари изглеждаше толкова горд с мен: «Тя не е само прекрасна и интелигентна, но и може да готви. Голям късметлия съм, нали?» — питаше той и ми се усмихваше пред гостите. А всичко е било само театър.“
Ужасно я болеше глава. Тя притисна слепоочията си с пръсти и леко започна да ги разтрива.
— Моли, искаш ли да отложим вечерята? — тихо попита Филип. Той седеше срещу нея, както ги бе настанила Джена.
— Като съпруг и лекар, той не си заслужаваше цената, която платихте за убийството му, госпожо Лаш.
Тя вдигна очи и видя, че Филип удивено я наблюдава.
— Какво означава това, Моли? — попита я той.
Моли се обърка. Джена и Кал също я гледаха.
— Извинете ме — с пресеклив глас рече тя. — Сигурно съм изпаднала в такова състояние, че не правя разлика между мислите и думите си. Просто си спомних, че така ми каза Анамари Скали, когато в неделя вечерта се видяхме в онзи ресторант. Останах поразена. Тя беше абсолютно сигурна, че съм убила Гари, докато аз бях отишла на срещата с надеждата да открия, че Анамари му е била достатъчно разгневена, за да го убие.
— Недей да мислиш сега за това, Моли — каза Джена. — Изпий си виното. Помъчи се да се отпуснеш.
— Чуй ме, Джена! — разпалено отвърна Моли. — Анамари каза, че като лекар, Гари не си заслужавал цената, която съм платила за убийството му. Какво е имала предвид? Той беше чудесен лекар. Нали?
Последва мълчание, по време на което Джена продължаваше да нарежда масата. Кал просто я гледаше.
— Разбирате ли какво се опитвам да ви обясня? — почти умолително попита Моли. — Възможно е в професионалния живот на Гари да е имало нещо, за което не знаем.
— Трябва да проверим този въпрос — тихо рече Филип. — Защо не поговорим с Фран? — Той се обърна към Кал и Джена. — Отначало не исках Моли по никакъв начин да помага на Фран Симънс, но след като прекарах известно време с нея, вече съм убеден, че тя наистина е на нейна страна.
Адвокатът погледна към Моли.
— Между другото, Фран позвъни, докато ти спеше. Разговаряла с момчето, което в неделя вечерта работело на бара в онзи ресторант. Не те било чуло втори път да викаш Анамари, както твърди сервитьорката. Не е чак толкова важно, но сигурно ще можем да го използваме, за да опровергае нейните показания.
— Това е чудесно — защото и аз не си спомням да съм я викала два пъти — отвърна Моли. — Понякога обаче се чудя кое е действително и кое — плод на въображението ми. Преди малко казах на доктор Даниълс, че в главата ми постоянно се върти нещо от онази вечер, когато умря Гари — някаква врата. Според него това е добър признак. Може би има друго обяснение за двете убийства. Поне се надявам. Но със сигурност зная, че никога повече няма да позволя да ме тикнат отново в затвора. — Тя замълча, после прошепна по-скоро на себе си, отколкото на другите: — В никакъв случай.
Последва продължителна тишина, която Джена наруши с престорено бодър глас: