„Само да можех да се сбогувам с Наташа — помисли си Барбара. — Бяхме толкова щастливо семейство, но никога не сме проявявали външно любовта си. Сега съжалявам. Толкова много родители постоянно казват на децата си, че ги обичат. Винаги съм смятала, че е излишно, даже глупаво. Сега ми се иска да й го бях повтаряла всеки път щом я видя.“
Когато се върна при дъщеря си, състоянието й изглеждаше непроменено. Доктор Блак стоеше до прозореца в дневната с гръб към нея и разговаряше по клетъчния си телефон. Преди да успее да му съобщи за присъствието си, Барбара го чу да казва:
— Не одобрявам, но щом настояваш, не ми остава друг избор, нали? — Гласът му трепереше от гняв. А може, би от страх?
„Чудя се кой му дава заповеди“ — помисли си тя.
51.
В сряда сутринта Фран имаше среща в Гринидж с доктор Рой Къркуд, домашният лекар на Джоузефин Гало, майка на приятеля на Тим Мейсън, помолил я да разследва смъртта й. Тя с изненада откри приемната на доктор Къркуд празна — нещо необичайно за лекар напоследък, помисли си Фран.
Секретарката отвори прозорчето, което разделяше бюрото й от чакалнята.
— Госпожице Симънс — без да я пита за името, каза тя, — докторът ви очаква.
Рой Къркуд изглеждаше шейсетинагодишен. Когато видя оредяващата му сребриста коса, сивите вежди, очилата със стоманени рамки, набръчканото чело и любезните му, интелигентни очи, Фран незабавно си каза, че този човек наистина прилича на лекар. „Ако идвах на преглед, щях да изпитвам пълно доверие към него“ — реши тя.
Но докато сядаше на стола срещу бюрото, Фран си помисли, че всъщност е тук, защото е починала една от пациентките му.
— Много мило от ваша страна, че се съгласихте да се срещнем, докторе — започна репортерката.
— Не, бих казал, че просто трябваше да се срещна с вас, госпожице Симънс — отвърна той. — Може да сте забелязали, че в приемната ми няма никой. Пенсионирах се. Правя изключение само за старите си пациенти, за които ще се грижа, докато предам картоните им на други лекари.
— Това свързано ли е с майката на Били Гало?
— Да. Госпожа Гало щеше да получи инфаркт при всички случаи, но с четворен байпас имаше сериозни шансове да оживее. Кардиограмата й беше в рамките на нормалното, но тя не е единственото, което показва, че пациентът е в опасност. Подозирах, че има запушени артерии и исках да й се направят допълнителни изследвания. Искането ми обаче беше отхвърлено.
— От кого?
— От осигурителната компания. По-точно от „Ремингтън Хелт Мениджмънт“.
— Вие възразихте ли?
— Възразих, госпожице Симънс, и продължих да възразявам, докато все още имаше смисъл. Също като в много други случаи, в които са отхвърляли препоръките ми за прегледи при други специалисти.
— Тогава Били Гало има право — майка му е можела да бъде спасена. Нали това искате да кажете?
Рой Къркуд изглеждаше примирен и тъжен.
— След като госпожа Гало получи емболия, госпожице Симънс, отидох при Питър Блак и поисках да й се направи байпас.
— И какво ви отговори доктор Блак?
— Неохотно се съгласи, но междувременно госпожа Гало почина. Ако бяха позволили да й направим операция по-рано, можехме да я спасим. Разбира се, за здравноосигурителната компания тя беше само статистика и смъртта й носи на „Ремингтън“ печалба, така че човек започва да се съмнява дали наистина ги интересува.
— Вие сте направили всичко възможно, докторе — тихо отвърна Фран.
— Всичко възможно ли? Вече съм на възраст и спокойно мога да се оттегля. Но Господ да е на помощ на младите лекари. Повечето от тях започват затънали до шия в дългове и трябва да изплащат заемите за образованието си. Ако щете вярвайте, но те дължат средно по сто хиляди долара. После пък трябва да взимат заеми, за да оборудват кабинет и да установят практика. Днес те или директно работят за здравноосигурителен фонд, или деветдесет процента от пациентите им са застраховани там… В наше време лекарите получават нареждане колко пациенти да преглеждат. Някои компании дори стигат дотам, че определят по петнайсет минути на пациент и изискват точно спазване на графика. Често се случва лекари да работят по петдесет и пет часа седмично за по-малко пари, отколкото са изкарвали преди здравноосигурителните фондове да завладеят медицината.
— И какво е решението? — попита Фран.
— Според мен, нестопански здравноосигурителни фондове, ръководени от лекари. Освен това, лекарите трябва да са обединени в професионални съюзи. Медицината постига забележителни успехи. Има много нови лекарства и процедури, някои от които ни позволяват да удължаваме и облекчаваме човешкия живот. Нелепо е да бъдат отказвани, както е в случая с госпожа Гало.