Когато спря пред къщата, дланите на лекаря се потяха. Ужасяваше се от неизбежния спор, който го очакваше. Нещо повече, той предварително знаеше, че няма начин да го спечели.
По-малко от половин час по-късно Блак излезе с пакет в ръце. Обемът му не оправдаваше напрежението, което изпитваше, докато го поставяше в багажника и потегляше обратно към вкъщи.
54.
Една Бари веднага разбра, че предишната вечер Моли е имала гости. Въпреки че кухнята беше разтребена и на съдомиялната машина светеше надписът „ЧИСТО“, разликите бяха очевидни. Солта и пиперът бяха на лавицата, вместо на плота, фруктиерата беше върху дъската за рязане, вместо на масата, кафеварката стоеше до печката.
Перспективата да възстанови обичайния ред в кухнята й подейства успокоително. Работата й харесваше, помисли си тя, докато закачаше палтото си в гардероба до вратата. Нямаше да й е приятно отново да се откаже от нея.
Но нямаше избор. Когато бе научила, че скоро ще я освободят, Моли накара родителите си да наемат госпожа Бари. Сега обаче имаше проблеми с Уоли. Той почти не споменаваше за нея, докато тя беше в затвора, но завръщането й задейства нещо в него. Постоянно приказваше за Моли и за доктор Лаш. И всеки път побесняваше.
„Ако не идвам тук три пъти седмично, той няма да си мисли само за това“ — каза си Една, докато си завързваше престилката. Беше я избрала сама. Майката на Моли винаги изискваше униформа, но Моли й бе казала: „О, Една, това не е необходимо.“
Тази сутрин отново нямаше признаци Моли да си е правила кафе, всъщност, нищо не показваше, че се е събудила. „Ще се кача горе да проверя — реши икономката. — След всичко, което и се струпа на главата, може още да спи. Наистина й се събра много. Откакто идвах в понеделник, пак я арестуваха за убийство и после я освободиха под гаранция. Също като преди шест години. Колкото и да не ми харесва, може би ще е по-добре да я приберат в лудница… Марта мисли, че трябва да напусна тази работа, защото Моли била опасна“ — каза си Една, докато се изкачваше по стълбището, което й напомни за артрита в коленете.
„И ти се радваш, че смята така — прошепна в главата й някакъв глас. — Нека полицията се занимава с Моли. Така Уоли ще остане в сянка.“
„Но тя винаги е била толкова мила с теб — обади се друг глас. — Би могла да й помогнеш, но няма да го сториш. Уоли е бил тук онази вечер — знаеш го. Навярно той ще й помогне да си спомни какво се е случило. Но ти не можеш да рискуваш. Просто не знаеш какво ще й каже.“
Когато стигна горе, Моли тъкмо излизаше изпод душа. В дебелия си хавлиен халат и с увита в хавлия коса, тя напомни на Една за момиченцето от едно време, винаги толкова любезно, което я поздравяваше с тихия си приятен глас „Добро утро, госпожо Бари“.
— Добро утро, госпожо Бари.
Икономката се сепна и осъзна, че това не е отглас на стар спомен — говореше й Моли, вече зрялата жена.
— О, Моли, кълна се, че за миг те видях като десетгодишна! Май съм се побъркала, нали?
— Не вие — отвърна Моли. — Може би аз, но не и вие. Съжалявам, че трябваше да се качите, за да ме потърсите. Не съм толкова мързелива, колкото изглеждам. Легнах си рано, но успях да заспя едва на разсъмване. — Това не е на добре, Моли. Не можеш ли да накараш доктора да ти даде нещо за сън?
— Онази вечер взех сънотворно и ми помогна. Проблемът е, че доктор Даниълс не вярва в лекарствената терапия.
— Аз имам от онези хапчета, които докторът ми даде за Уоли. Не са много силни. Искаш ли дати оставя, за да ти са под ръка?
Моли седна на тоалетката и понечи да вземе сешоара. После се завъртя и погледна Една Бари право в очите.
— Да, госпожо Бари — бавно отвърна тя. — Можете ли да ми оставите едно шишенце?
— О, не ти трябва цяло шише. Вътре са около четирийсет таблетки.
— Тогава да си ги разделим, какво ще кажете? Както се очертават нещата, може да ми потрябват през следващите няколко седмици.
Една не знаеше дали й каже, че знае за арестуването й.
— Ужасно съжалявам за всичко, което се случи, Моли. Нали разбираш…
— Разбирам. Благодаря ви, госпожо Бари. А сега, ще ми донесете ли чаша кафе, моля? — Тя взе сешоара и го включи.
Когато се увери, че икономката е излязла, Моли изключи сешоара и остави влажната коса да падне върху тила й. Допирът й я накара да потръпне от студ.
„Нали не възнамеряваш да се самоубиеш с хапчета — запита се тя. После погледна към лицето в огледалото. Струваше й се почти непознато. — Все едно че си попаднала на чуждо място и търсиш изхода, просто в случай, че се наложи бързо да излезеш, нали?“ Моли се наведе напред и се вгледа в очите, които виждаше пред себе си. Не знаеше отговорите на тези въпроси.