Един час по-късно тя седеше в кабинета и преглеждаше кашоните, които беше донесла от тавана. „От прокуратурата на два пъти се занимаваха с тези книжа — помисли си Моли. — Конфискуваха ги след смъртта на Гари и ги върнаха след процеса. Вчера пак ги преровиха. Предполагам, че вече са се отказали да търсят нещо интересно в тях… Но какво търся аз? Търся нещо, което може да ми помогне да разбера какво е имала предвид Анамари Скали с това, че Гари не си струвал цената, която съм платила за убийството му. Изневярата му вече изобщо не ме вълнува.“
В кашона имаше няколко поставени в рамки снимки. Тя извади една от тях и внимателно я разгледа. Двамата с Гари, снимани на благотворителния бал на Асоциацията на кардиолозите в годината на сватбата им. Баба й казваше, че Гари й приличал на Тайрон Пауър, кинозвездата, карала сърцето й да се разтуптява шейсет години преди това.
„Предполагам, че не съм успяла да проникна по-надълбоко от красотата и чара му. Очевидно само Анамари е разбрала що за човек е той. Но как? И какво е научила?“
В 11:30 позвъни Фран.
— Моли, бих искала да се отбия за няколко минути. Там ли е госпожа Бари?
— Да.
— Чудесно, След десет минути съм при теб.
Когато пристигна, Фран направо отиде при Моли и я прегърна.
— Разбрах, че вчера си прекарала прекрасен следобед.
— Страхотен — успя да се усмихне тя.
— Къде е госпожа Бари?
— Сигурно е в кухнята. Изглежда е решила да ми приготви обяд, макар да й казах, че не съм гладна.
— Ела, с мен. Трябва да поговоря с нея.
Когато чу гласа на Фран Симънс, сърцето на Една Бари се сви. „Помогни ми, мили Боже — помисли си тя. — Не й позволявай да ме разпитва за Уоли. Той не е виновен, че е такъв.“
Фран пристъпи директно към въпроса.
— Госпожо Бари, доктор Мороу е лекувал сина ви, нали?
— Да, точно така. Уоли ходеше и на психиатър, но доктор Мороу беше неговият домашен лекар — като се мъчеше да не проявява нервността си, отвърна Една.
— Онзи ден вашата съседка госпожа Джоунс ми каза, че Уоли бил много разстроен от смъртта на доктор Мороу.
— Да, така е.
— Разбрах, че тогава кракът на Уоли е бил гипсиран, така ли е? — попита Фран.
Икономката се вцепени, после сковано кимна.
— От ходилото до коляното — рече тя. — Свалиха му го една седмица след като откриха бедния доктор Мороу.
„Не трябваше да казвам това — помисли си Една. — Тя не обвинява Уоли в нищо.“
— Исках да ви попитам, госпожо Бари, дали вие или Уоли сте чули доктор Мороу да приказва за доктор Гари Лаш или доктор Питър Блак. Случайно да ги е наричал пред вас „партньори убийци“?
Моли ахна.
— Не си спомням такова нещо — тихо отвърна Една Бари. Начинът, по който бършеше длани в престилката си, издаваше явното й притеснение. — Всъщност, защо ме разпитвате?
— Струва ми се, че ако бяхте чули такива думи, едва ли щяхте да ги забравите, госпожо Бари. На мен със сигурност щяха да ми направят силно впечатление. На идване се обадих от колата на господин Матюс, адвокатът на Моли, и го попитах за резервния ключ от къщата, който е скрит в градината. Според неговите записки, сутринта след убийството на доктор Лаш вие сте го дали на полицията и сте заявили, че отдавна е бил в кухненското чекмедже. Казали сте, че веднъж Моли си забравила ключа, взела резервния от скривалището и после изобщо не го върнала там.
— Но това не е вярно — възрази Моли. — Никога не съм си забравяла ключа и съм сигурна, че резервният беше в градината една седмица преди смъртта на Гари. Минавах през алпинеума и случайно проверих. Защо сте казали, че отдавна е бил в къщата заради мен, госпожо Бари? Не разбирам.
55.
Вечерта Фран завърши репортажа си за последните разкрития около убийството на Анамари Скали с молба:
„Според Боби Бърк, който вечерта на убийството е бил барман в «Морски фар», малко преди Анамари Скали да си тръгне, в ресторанта влязла семейна двойка и заела маса до вратата. Адвокатът на Моли Лаш, Филип Матюс, призовава тези хора да дадат показания. Възможно е да са забелязали нещо на паркинга, преди да влязат в ресторанта или да са чули нещо вътре. Телефонният номер на господин Матюс е 212-555-2800. Можете да потърсите и мен на телефон 212-555-6850.“