— Сигурен ли си? — попита Прайс.
— Какво искаш, Тони? — избухна Ричардсън. — Да ти поднесем главата на Смит на тепсия? — той се обърна към Дрейк. — Свободно, сержант. Справи се добре.
— Благодаря, сър.
Прайс кимна към раницата, която Дрейк носеше със себе си.
— Какво е това?
Дрейк я хвърли на едно от леглата.
— Остана от Смит.
Развърза вървите и изсипа съдържанието на раницата: две допълнителни пачки патрони, пътна карта, мобилен телефон, съвсем малък касетофон и малък кръгъл предмет, който привлече вниманието на Прайс.
— Какво е това?
— Заслепяваща граната, сър — отговори Дрейк, като се престори, че не забелязва уплахата, изписана на лицето му. — Всичко е наред, сър. Пръстенът е на мястото си.
— Остави ни насаме, войнико — каза Прайс.
Дрейк влезе в банята, а Прайс стисна ръката на Ричардсън.
— Стига с тези хлапашки глупости, Франк. Нямаше нужда да идваме тук лично. Дрейк можеше да ни докладва за резултатите по телефона.
Ричардсън отблъсна ръката му.
— Аз не работя така, Тони. Изгубих един хлапак, както ти го наричаш, в Палермо. Той имаше име: Травис Никълс. И ако случайно си забравил, Смит вече е по петите ни — обади ми се във Форт Белвоар на линия, която според теб беше секретна!
— Номерът беше секретен! — изкрещя Прайс в отговор. — Твоят човек им го е казал.
Ричардсън поклати глава.
— За човек, който се занимава с такива мръсни неща, не можеш да искаш ръцете ти да останат чисти, нали? Предпочиташ да издаваш заповеди и да пращаш други хора на смърт, а после да се осведомяваш за резултатите по телевизията, сякаш всичко това е само игра — Ричардсън се приближи към него. — Аз не играя игрички, Тони. Правя го, защото вярвам, че е необходимо. Правя го за страната си. А ти в какво вярваш?
— В същото — отвърна Прайс.
Ричардсън изсумтя.
— Само че вече си се разбрал с „Бауер-Зермат“, нали? Веднага щом пуснем някъде по света нашия вирус, всички ще започнат да търсят лекарство. Тогава „Бауер-Зермат“ най-небрежно ще пусне слуха, че провежда изследвания върху евентуална ваксина и акциите й ще скочат до небето. Любопитен съм, Тони: каква част от акциите ти е дал Бауер?
— Един милион — спокойно отговори Прайс. — И не ми ги е дал, Франк. Аз сам си ги спечелих. Не забравяй, че аз бях този, който намери Берия, който ти пазеше гърба и се грижеше никой да не надуши какво става на Хавай. Така че не се опитвай да ми натриваш носа с тези псевдогероични излияния!
Той погледна нещата, които Дрейк бе извадил от раницата.
— А сега да съберем всичко това…
Думите му заглъхнаха.
— Какво има? — попита Ричардсън.
Прайс взе миниатюрния касетофон, огледа кутията отвън и отвори капака.
— Кажи ми, че не е вярно — промърмори той.
— Какво? — настоятелно попита Ричардсън. — Смит го е взел със себе си, като се е надявал да запише самопризнания.
— Може би…
Прайс извади касетата и издърпа едното от двете щифтчета, които я придържаха на мястото й. Прозрението го осени изведнъж.
— А може би не! — лицето му почервеня от гняв. — Знаех си, че съм виждал това нещо и преди! Погледни, Франк.
В дъното на отворилата се дупчица Ричардсън видя миниатюрен предавател.
— Последното чудо на охранителната техника! — изсъска Прайс. — Момчето ти е било измамено! Смит е знаел, че ако нещо се случи и го убият, убиецът му ще вземе раницата. Някой е подслушал всяка наша дума!
— Сержант! — изрева Ричардсън.
Дрейк изскочи от банята с пистолет в ръка. Ричардсън направи няколко крачки към него и му показа разглобения касетофон.
— Кажи ми отново, Смит мъртъв ли е?
Дрейк моментално разпозна предавателя.
— Сър, нямах представа…
— Мъртъв ли е?
— Да, сър!
— Това означава само, че не може да ни каже къде е приемникът — каза Прайс и погледна към Ричардсън. — Вярващ ли си, Франк? Защото молитвата може да се окаже единственото, което ни е останало!
Вратата на бунгалото се отвори, Ричардсън, Прайс и Дрейк излязоха навън. С бърза крачка се запътиха към колите си.
На петдесет крачки от тях Джон Смит ги наблюдаваше през прозореца на автомобила си.
— Ричардсън, Прайс и Дрейк — каза той по телефона.
— Знам — отговори Клайн. — Познах гласовете им — с изключение на този на Дрейк. Президентът също ги разпозна.
Смит хвърли поглед към уреда за препредаване, поставен отстрани до предната седалка. С негова помощ думите на заговорниците бяха стигнали до Кемп Дейвид.
— Ще потегля след тях, сър.
— Не, Джон. Огледай се.
Смит видя два черни джипа, които заемаха позиция на пътя пред главния вход на паркинга. Други два препречваха изхода от другата страна.