В космическата лаборатория нямаше уред за комуникации. Но по време на медицинските тестове членовете на екипажа бяха включени не само към системите за запис на борда на „Дискавъри“, но и към мрежа за свръзка, чрез която резултатите достигаха направо до лекарите в наземен контрол. Мегън се намести на стола, привърза краката и една от китките си. Със свободната си ръка включи един микрофон към уреда за свръзка на костюма си. Доколкото й беше известно, уредът изпращаше дигитални, не гласови, данни до наземен контрол. Но все пак никой не й бе казвал, че гласовата връзка е неосъществима.
„Дано само някой ме чуе в другия край“ — молеше се Мегън, докато включваше инструменталното табло на стола.
— Нападател едно до Огледало, обадете се.
Гласът на пилота на водещия „Команчи“ отекна в слушалките на Смит. След секунда той чу отговора от кулата в Грум Лейк.
— Нападател едно, тук Огледало. Намирате се в ограничено въздушно пространство. Изисква се незабавно разрешение.
— Разрешение от Висшия офицер — спокойно отговори Пилотът. — Повтори, Висш офицер.
Висш офицер беше кодовото наименование, което тайните служби бяха дали на президента.
— Нападател, тук Огледало — отговори авиодиспечерът. — Имаме потвърждение на самоличността ви. Разрешено кацане на писта R двадесет и седем L ляво.
— R двадесет и седем L ляво, прието — каза пилотът. — Кацаме след две минути.
— Къде е совалката? — попита Смит.
Пилотът се включи на честотата на НАСА.
— Каца след тринадесет минути.
В залата на наземен контрол Хари Ландън следеше движението на совалката през атмосферата на гигантски екран, където тя изглеждаше като плавно спускаща се червена точка. След няколко минути сателитите на ниска траектория щяха да предават картини. С приближаването на „Дискавъри“ разузнавателните самолети на ВВС щяха да насочат камерите си към нея.
— Доктор Ландън?
Ландън погледна към техника по комуникациите.
— Какво има?
— Не знам, сър — отговори техникът видимо объркан. Подаде на Ландън разпечатка. — Току-що пристигна това.
Ръководителят погледна листа хартия.
— Това са медицински данни от стола в космическата лаборатория — той поклати глава. — Сигурно има повреда. Рийд е на полетната палуба. За да пристигат данни, трябва да има още някой, който да седи на стола.
— Да, сър — съгласи се техникът. Нямаше нужда да му напомнят, че трябва да има още някой жив.
— Но вижте това. Уредите на стола са включени. Мониторът на сърце показва следи от активност — слаба, но все пак активност.
Ландън смъкна очилата на носа си. Техникът беше прав: мониторът на сърце регистрираше жив организъм.
— Какво е това, по дяволите?
— Чуйте, сър — каза техникът. — Това са последните няколко минути от комуникационната касета. Въпреки всичко не сме я изключили…
Ландън грабна слушалките.
— Пуснете ми я!
Откакто беше започнала тревогата, Ландън бе слушал толкова много предавания, че можеше да разчете съсканията и пуканията, които изпълваха ушите му. През пукането на статичното електричество той чу нещо, едва доловим, но несъмнено човешки… глас, който викаше от ефира.
— Тук… „Дискавъри“… Космическа лаборатория… има жив… Повтарям, жив… Помогнете ми…
Джак Райли и неговият отряд за бързо реагиране започнаха да скачат на земята, още преди двигателите на „Команчи“ да заглъхнат. Смит погледна огромните хангари, подредени като праисторически костенурки, покривите, боядисани в мръснокафяво, за да се сливат с околния пейзаж. На юг и на запад се издигаха планински вериги; на североизток не се виждаше нищо друго освен пустиня. Въпреки шума на хората и машините, той долавяше призрачната тишина около базата.
Групата прибра екипировката си в спрелия открит бордови камион и хората наскачаха вътре за краткия преход. Смит и Райли ги последваха с джип.
Вътрешността на хангара беше разделена на части, за да предостави на хората от отряда възможност да се уединят, а Смит предполагаше, че имаше и нещо, което те не биваше да виждат. Както Райли беше обещал, имаше конзола за комуникации, която беше включена и работеше, а пред нея седеше млада жена офицер.
— Полковник — каза тя. — Имате мълния от Синя птица.
Смит слагаше слушалките на главата си, когато чу гласа на Клайн:
— Какъв е статусът ти, Джон?
— В момента обличаме костюмите от защитно ниво четири. Какво става със совалката?
— Когато пристигнеш, тя ще се е приземила.
— А Бауер?
— Нищо не подозира. Вече се е облякъл и е готов да скачи пашкула със совалката.