„Той няма да излезе с цялата проба. Не му и трябва. Една капка би била повече от достатъчна. Една капка, която да скрие в костюма си; и от която да възстанови чудовищното си творение.“
Смит приклекна, отвори таблото под люка и извади ръчната манивела. Точно когато се изправи, Бауер се обърна и на лицето му се изписа пълно недоумение.
„Не може да бъде…!“
Смит видя как устните на Бауер се раздвижиха, но не успя да чуе думите му. Той смени честотата на приемника в шлема си.
— … правиш тук?
Видя как Бауер натисна няколко бутона на таблото за отваряне, видя как недоумението му прерасна в ужас, когато люкът не се отвори.
— Какво правиш тук? — изкрещя докторът. — Отвори този люк!
— Не, докторе — отговори Смит. — Мисля, че най-добре да останете насаме с творението си.
Лицето на Бауер се изкриви от страх.
— Слушай ме…!
Смит смени честотата на приемника си и започна да се отдалечава. Стори му се, че чува удари на юмруци по люка, но знаеше, че това е само плод на въображението му.
— Контрол, тук Смит. Къде е Олсън?
В ушите му се чу пукот на статично електричество, а след това познат глас:
— Джон, тук Клайн. Мегън е в безопасност. Намира се в стаята за обеззаразяване. Каза ми, че е активирана системата за саморазрушаване.
— Бауер го направи.
— Къде е той?
— Още е вътре.
След миг колебание Клайн отговори:
— Разбрано. Отваряме вратата на бункера, Джон. Но имаш само няколко секунди. Бързай!
Смит видя как огромната врата в края на пашкула започва да се отваря. Потта се лееше от него, но той се насили да тича още по-бързо. Ето го отвора в стената в края на пашкула. Вратата спря и започна да се затваря. Оставаха му още поне петнадесет крачки до нея.
— Какво става? — попита той.
— Вратата се затваря автоматично — извика Клайн в отговор. — Ще се запечата пет секунди преди взрива. Джон, излизай оттам.
Смит напъна всичките си мускули, за да се движи още по-бързо. Една крачка, втора крачка, една крачка, втора крачка…
Вратата на бункера се затваряше неумолимо, като смаляваше процепа. Смит направи последно отчаяно усилие и се хвърли напред, удари се в прага на вратата, пъхна се през процепа, който се затвори и запечата зад гърба му.
След няколко секунди нещо го събори на земята, сякаш гигантски юмрук се бе ударил във вратата.
Отвори очи, всичко наоколо беше бяло: тавана, стените, чаршафите. Ръководен от войнишките си инстинкти, Смит остана напълно неподвижен, след това бавно и внимателно раздвижи врата си, ръцете си, краката си. Чувстваше се така, сякаш се беше носил във водите на Ниагарския водопад, затворен във варел.
Вратата се отвори и влезе Клайн.
— Къде съм? — попита Смит със слаб глас.
— В земята на живите, за щастие — отговори Клайн. — Докторът казва, че ще се оправиш.
— Как…?
— След като совалката се взриви, Джак Райли и отрядът му минаха през стаята за обеззаразяване, вкараха и теб, а след това те изкараха.
— А Мегън?
— Тя е добре. И двамата сте добре.
Смит усети как мускулите му се превръщат в желе.
— Всичко свърши — прошепна той.
Някъде далеч чу Клайн да отговаря:
— Да. Споразумението беше нарушено.
Епилог
Според материалите в медиите генерал Франк Ричардсън и заместник-директорът на Агенцията за национална сигурност Антъни Прайс загинаха при автомобилна катастрофа, причинена от повреда на спирачките. Ричардсън беше погребан с почести на Националното гробище Арлингтън, докато Прайс намери покой в семейната гробница в Ню Хампшир. Президентът отсъстваше и от двете погребения, като се извини с пътувания в чужбина.
Появиха се материали и за катастрофата на частен самолет над Тихия океан. Самолетът на фармацевтичната компания „Бауер-Зермат“, се беше разбил на шестстотин мили западно от Лос Анджелис на път за Биг Айлънд на Хавай. На борда е имало само един пътник: доктор Карл Бауер.
Президентът Кастила водеше траурната церемония по случай най-голямата космическа трагедия след избухването на „Чалънджър“. Разследването показа, че на борда на совалката „Дискавъри“ е станала експлозия, причинена от проблеми с изпомпването на горивото по време на приземяването й във военновъздушна база „Едуардс“.
— Какво ще стане с Мегън? — попита Ранди Ръсел.
Тя стоеше до Смит на малкото гробище, наречено Царское, над Москва и реката.
— Тя вече не е Мегън — отговори той. — Има ново име, ново лице, нова самоличност — Смит направи пауза. — Оцеля, но накрая я обявиха за мъртва. Нямаше друг начин. Тя трябваше да се откаже от стария си живот, за да запази тайната на онова, което наистина се случи.