Смит отново заби поглед в екрана, на който се виждаше лицето на Григорий Ярдени в близък план.
— Не се притеснява, че камерата го записва. Сякаш знае, че с нищо не може да попречи на това.
— Точно така — каза Киров и набързо обясни защо дежурните охранители не могат да направят нищо със записите, направени по време на дежурството им.
— Ако не бяхме инсталирали тази апаратура, щеше да ни отнеме много време да идентифицираме крадеца. А сега…
— А сега знаем, че никога няма да се върне. Как, по дяволите, е успял да се промъкне през карантината?
— Моля, обърнете внимание на времето — каза Киров, като посочи ъгъла на екрана. — Кражбата е извършена, преди Специалните части да заемат позиция. Този тип има дяволски късмет: успял е да се измъкне буквално минути преди полковник Кравченко да разгърне частта си.
— Затова ли е убил пазачите на поста — защото е бързал?
— Не съм сигурен — Киров го погледна внимателно. — Накъде биете, докторе?
— Този тип трябва да е имал солиден план — каза Смит. — Добре знае, че камерата ще го заснеме. Не му пука; а би трябвало да вземе някакви мерки срещу това. Но не вярвам, че е планирал да убие пазачите. Няма смисъл. Защо да рискува? Телата могат да бъдат намерени, преди да е успял да се измъкне. Мисля, че му се е наложило да извърши кражбата по-рано, отколкото е предполагал; знаел е, че Специалните части пътуват към комплекса. Знаел е и защо.
— Предполагате, че е имал информатор, съучастник отвън? — попита Телегина.
— А вие как мислите, лейтенант? — отвърна й Смит.
— Бихме могли да обсъдим това по-късно — каза Киров. — Сега трябва да проследим този Григорий Ярдени. Количеството едра шарка, което е взел…
Смит затвори очи. Ако се разпределеше равномерно, една стотна от това количество, можеше да зарази население от милион и повече души.
— Какви контрамерки предприехте?
Киров натисна един бутон на бюрото си и част от стената се отмести, за да разкрие огромен екран. Представяната акция протичаше в реално време.
Той посочи една червена точка.
— Военнотранспортен самолет Ил на Медицинската разузнавателна дивизия — нашите ловци на вируси — е на път за Владимир. Те ще бъдат единствените, които ще влязат в „Биоапарат“. Никой друг.
Генералът посочи син кръг.
— Това е карантинната зона, установена от Специалните части. Тук — той махна към три жълти точки — очакваме подкрепления от Сибирск, които вече летят натам. Това е един батальон в бойна готовност, който ще затвори кордона около Владимир.
Той поклати глава.
— Нещастните хора ще се събудят и ще открият, че са затворници.
Смит се обърна към монитора, който все още показваше тромавата фигура в защитен костюм.
— А той?
Пръстите на Телегина затанцуваха по клавиатурата и на екрана се появи кадрово дело. Докато тя стартираше превеждащия софтуер, Смит получи ясна снимка на Ярдени. После текстът на кирилица премина в английски.
— Не е от хората, от които се очаква да извършат нещо подобно — промърмори той. — Като изключим това.
Той посочи параграфа, който описваше проявите на насилие у Ярдени.
— Така е — съгласи се Киров. — Но освен сприхавостта му няма нищо, което да подсказва, че Ярдени е способен на такова предателство. Помислете само: няма роднини или приятели в чужбина. Приел е работата в „Биоапарат“ като начин да се покае и да възстанови предишния си чин в армията.
Той погледна Смит.
— Вие познавате „Биоапарат“, особено системите му за сигурност. За разлика от другите ни комплекси той не отстъпва по нищо на съоръженията на Запад, включително и на Центъра по контрол на заболяванията в Атланта. Международните наблюдатели — сред които и американци, останаха напълно удовлетворени от нашите системи за сигурност.
Смит разбра какво се опитва да направи Киров: да го превърне в техен адвокат. Руснаците не са допуснали небрежност. Системите им за сигурност са добри. Това е вътрешен саботаж, който не би могъл да се предскаже или предотврати.
— Всички сънуваме еднакви кошмари, генерале — каза Смит. — Вие просто още не сте се събудили от един такъв.
Насили се да отпие малко от чая.
— Кога Ярдени е напуснал комплекса?
Телегина отвори медицинския доклад.
— Според военния хирург на Специалните части пазачите са убити около три часа през нощта.