— Да, ако обичаш…
Тя докосна няколко клавиша и на екрана изникна шифровано съобщение от букви, символи и цифри. Натисна други няколко клавиша, за да активира програмата за разшифроване. След секунди се появи и текстът на съобщението:
Вечеря — твърда цена — 8 евро
Специалитет: Морски дарове
Бар-специалитет: „Белини“
Заведението затваря между 2 и 4 часа
Дори ако по някакъв начин трето лице успееше да декодира съобщението, това меню на безименен френски ресторант беше безсмислено и подвеждащо. На последната си среща с Вектор шест Клайн беше въвел простичък код. Смисълът на съобщението нямаше нищо общо със средиземноморската кухня. Беше сигнал за екстремна ситуация, молба за незабавно изтегляне.
Клайн не се поколеба.
— Моля те, изпрати следния отговор: „Резервация за двама“.
Пръстите на Маги затракаха по клавиатурата, за да напечатат отговора. Краткото изречение полетя към два военни сателита и след това се върна отново на Земята. Клайн не знаеше къде се намира Вектор шест в момента, но имаше ли достъп до лаптопа си, можеше да свали и да дешифрира съобщението.
„Хайде! Обади се!“
Клайн провери часа на изпращане на съобщението: оттогава бяха минали осем часа. Как беше възможно?
Часовата разлика! Вектор шест действаше на осем часови пояса разстояние в източна посока. Клайн погледна часовника си: всъщност съобщението бе изпратено преди по-малко от две минути.
На екрана се появи отговор: „Резервацията потвърдена.“
После екранът стана черен и Клайн въздъхна. Вектор шест не се задържаше в Интернет повече, отколкото бе необходимо. Контактът беше установен, маршрутът предложен, приет и потвърден. Вектор шест нямаше повече да използва този канал за свръзка.
Когато Маги излезе от мрежата, Клайн седна на единствения друг стол в помещението и започна да се пита какви обстоятелства бяха накарали Вектор шест да потърси връзка с него.
За разлика от ЦРУ и другите разузнавателни агенции Приют едно не поддържаше мрежа от чуждестранни агенти. Въпреки това Клайн имаше множество контакти с чужбина. Едни от тях беше установил по времето, когато работеше в агенцията; други бяха резултат от случайни срещи, прераснали в отношения, основани колкото на доверие, толкова и на взаимен интерес.
Контингентът от чуждестранни агенти беше разнороден: египетски лекар, сред чиито пациенти бе и по-голямата част от политическия елит на страната; компютърен предприемач в Ню Делхи, който доставяше оборудване и поддържаше компютрите на правителството; банкер в Малайзия, специализиран в прехвърляне, укриване и изтегляне на офшорни фондове по цял свят. Тези хора не се познаваха помежду си. Нямаха нищо общо освен приятелството си с Клайн и компютърните лаптопи, които им бе раздал. Клайн им се бе представял като бюрократ средна ръка, но всички знаеха, че всъщност е нещо много повече. И приемаха да му служат вместо очи и уши не само от приятелски чувства и вяра в институцията, която той представляваше, но и защото разчитаха да получат помощ от него, в случай че родните им държави се превърнеха в опасно място за живеене.
Вектор шест бе един от многото.
— Нейт?
Клайн обърна поглед към Маги.
— Кой ще отговори на обаждането? — попита тя.
„Добър въпрос…“
Когато излизаше в чужбина, Клайн винаги използваше картата си на служител на Пентагона. Ако трябваше да се среща със свръзка, гледаше да е на обществени и безопасни места. Най-подходящи бяха официалните служби в посолствата на Съединените щати. Но Вектор шест не се намираше в близост до посолство. Беше в движение.
— Смит — каза накрая Клайн. — Моля те, Маги, свържи ме с него.
Смит сънуваше София, когато дочу настоятелното звънене на телефона. Двамата седяха на брега на река, в сянката на огромни постройки. В далечината се виждаше голям град. Въздухът беше горещ, изпълнен с аромат на розово масло и на София. Кайро… намираха се при пирамидите на Гиза, в покрайнините на Кайро.
Секретната линия…
Смит бързо седна на кушетката, където беше заспал с дрехите, след като се прибра от гробищата. Зад мокрите от дъжда прозорци вятърът стенеше, тъмните облаци се сгъстяваха. Като бивш военен интернист и хирург, работил на бойното поле, Смит бе развил способността да се събужда и разсънва мигновено. Това се бе оказало полезно, когато работеше в ИМИИЗАСАЩ, където често открадваха по малко време за сън между дългите часове изтощителна работа. Щеше отново да му се налага да се възползва от тази способност. Изтощен и измъчван от спомени, се бе прибрал у дома, беше си стоплил супа, после, излегнат на кушетката, се бе заслушал в шума на дъжда и бе задрямал.