На вратата се почука и Прайс вдигна глава.
— Влез.
Беше главният аналитик — пълничка млада жена с вид на библиотекарка.
— Ето последните данни от нашите източници в Москва, сър — каза тя. — Изглежда, че генерал Киров е силно заинтересуван от някакъв запис на видеокамерите в Шереметиево.
Прайс усети как сърцето му подскочи, но успя да овладее вълнението в гласа си:
— Така ли? Защо? Какво има на този запис?
— Никой не знае. Но по някаква причина руснаците са го иззели от охраната на летището. По всяка вероятност качеството не е добро.
Прайс трескаво разсъждаваше.
— Това ли е всичко?
— Засега — да, сър.
— Искам да следите какво става със записа. Всеки, който чуе и дума за това, да ме уведоми незабавно.
— Да, сър.
След като жената излезе, Прайс се обърна към компютъра и извика разписанието на полетите до „Дълес“. Имаше само една причина руснаците да проявяват такъв интерес към записите от видеокамерите на летището: Берия да е забелязан с някого. А този някой можеше да бъде само Адам Трилор.
„Америкън“ 1710 трябваше да кацне по разписание след малко повече от шест часа. Руската техника за фотоанализ и увеличение трудно можеше да се нарече шедьовър. Щяха да минат часове, докато машините им подобрят изображението. Дотогава 1710 щеше да е кацнал, а Адам Трилор — в безопасност.
Прайс се облегна на директорския си кожен стол, свали очилата си и почука с рамката по предните си зъби. Операцията в Москва заплашваше да завърши с провал. Бягството на Берия от кръвопролитието на гарата беше цяло чудо. Не по-малко учудващ беше фактът, че бе успял да стигне до Шереметиево навреме, за да предаде контейнера с вируса на Адам Трилор.
Но камерите за наблюдение бяха запечатали връзката между двамата. Киров я беше уловил. Веднага щом успееха да подобрят качеството на изображението и да видят лицето на Трилор, генералът щеше да го разпространи по всички митнически и имиграционни служби. Щеше да разбере точно кога Трилор е влязъл и излязъл от Русия. Щеше да уведоми отделите на ЦРУ и ФБР в посолството.
„Тогава ще трябва да се покрием Трилор, ако не за друго, то поне за това, че е бил видян с Берия… Но дали Киров подозира, че Трилор е истинският куриер?“
Прайс не вярваше да е така. Все пак всичко подсказваше, че главната мишена е Берия. И руснаците свиваха обръча около него. Бюлетините, които пристигаха от информаторите на Агенцията за национална сигурност в Санкт Петербург, показваха засилена активност на контраразузнаването там.
Прайс извика друг списък на пристигащи самолети. Ето това беше: полетът на Финландските авиолинии, на пет часа път от Дълес. Можеха ли руснаците да сверят информацията си и да установят със сигурност, че Берия е излетял от Санкт Петербург? И ако вдигнеха тревога, колко време щеше да е нужно на ФБР, за да заложи капана си на летище „Дълес“?
„Не много.“
— Само с толкова време разполагаш, приятелче — каза Прайс на компютъра си.
Посегна към телефона и набра секретния номер на Ричардсън. В основния план присъствието на Берия в Съединените щати фигурираше като непредвидено обстоятелство. Но тъй като разкриването на Трилор беше неизбежно, този статут щеше да се промени.
Генерал-майор Киров не беше лягал почти цяло денонощие. Болкоуспокояващите, нечуваното предателство на Лара Телегина и неистовото желание да залови Иван Берия го държаха буден.
Докато гледаше през прозореца как небето просветлява, Киров обмисляше ситуацията. Въпреки това, което беше казал на Клайн, търсенето на Берия все още бе съсредоточено в Москва. Той беше изслушал предположението на американеца и не скри скептицизма си по отношение на теорията му, че убиецът е заминал за Санкт Петербург, за да опита оттам да се измъкне от Русия. Киров вярваше, че провалът на железопътната гара напълно е объркало сложния план на Берия. Очевидно наблизо го е чакала свръзката, готова да вземе от него вируса на едрата шарка. Също така беше възможно стрелбата да ги е изплашила. Със сигурност е имало поне една провалена среща. Но освен милицията и службите за сигурност Киров бе изпратил още осем хиляди души да претърсват града за едно-единствено лице. Страховитият наемник от Балканите можеше да се придвижва само с цената на голям риск за себе си и свръзката си. Тъй като добре познаваше Берия, Киров вярваше, че престъпникът се укрива някъде в града. Ако беше така, залавянето му и връщането на пробите бе само въпрос на време.