Той слуша още известно време, след това каза:
— Искам незабавно да ми изпратите по факса докладите на детективите и снимки от местопрестъплението. И прекратете издирването.
Слушалката падна с трясък върху вилката.
— Става дума за Трилор — заговори Клайн и скръцна със зъби. — Полицаите във Вашингтон са го намерили във Волта Плейс, близо до Уисконсин авеню. Убит е с нож.
Смит затвори очи и си спомни уплашеното изражение на плешивия мъж със странните очи.
— Сигурно ли е?
— В джобовете му са намерени паспорт и други документи за самоличност. Той е. Някой се е приближил плътно към него и го е наръгал с нещо, което според полицаите прилича на кама. Казват, че е било обир.
— Обир… Намерили ли са нещо край тялото, чанта?
— Нищо.
— Откраднали ли са нещо?
— Липсват пари и кредитни карти.
— Но не и портфейлът и паспортът. Оставили са ги, за да помогнат при идентифицирането на трупа. — Смит поклати глава. — Берия. Онези, които са използвали Трилор, са знаели, че той е връзката. Слабото им място. Използвали са Берия, за да го премахне.
— Кои са „те“?
— Не знам, сър. Но доставката е извършена. „Те“ са взели вируса. Трилор е станал излишен.
— Берия…
— Затова е отишъл в Санкт Петербург, затова се е качил на самолета на Финландските авиолинии. Не е бягал. Дошъл е, за да премахне слабата брънка във веригата.
— Всеки би могъл да го направи.
— Убийството? Така е. Но не е ли по-добре да използват човек, когото не познаваме — или не познавахме? Имаме описание, но нямаме отпечатъци, не познаваме начина и методите му на действие. Берия е съвършеният избор, защото е анонимен, а това е важно за един убиец.
— Значи все пак товарът е бил предаден на Шереметиево.
Смит кимна.
— Вирусът е бил у Трилор — той направи пауза. — А аз седях на тридесет фута от него.
Без да сваля поглед от него, Клайн взе телефона.
— Нека не караме президента да чака.
Смит се изненада, когато видя президента във всекидневно облекло и неофициална обстановка. След като Клайн го представи, Кастила каза:
— Вашата репутация ви изпреварва, полковник Смит.
— Благодаря ви, господин президент.
— Е, какви са последните събития?
Клайн заговори за убийството на Адам Трилор и за това как то се вписва в цялата ситуация.
— Трилор — повтори президентът. — Има ли някакъв начин чрез него да проследите останалите конспиратори?
— Повярвайте ми, сър, ще разгледаме живота му под лупа — отговори Клайн. — Но не възлагам големи надежди на това. Хората, с които си имаме работа, са много предпазливи в подбирането на сътрудници. Човекът в Русия — Ярдени — не остави никакъв ключ към онези, които са го наели. Същото може да се окаже и при Трилор.
— Да се върнем на онези „хора“, за които говориш. Мислиш ли, че са чужденци? Чужди терористи като Осама Бин Ладен?
— Не виждам следи от участие на Бин Ладен в това, господин президент. — Клайн погледна към Смит. — Фактът, че конспираторите действат на такава обширна територия — от Русия до НАСА в Хюстън — показва, че въпросът е много сложен. Това е някой, който познава много добре начина ни на действие, а също и този на руснаците, знае къде държим скъпоценностите и как ги пазим.
— Искате да кажете, че някой в тази страна може да е организирал кражбата в Русия?
— Вирусът на едрата шарка е тук, господин президент. Човекът, който го е откраднал, и онзи, който го е донесъл, са мъртви от ръцете на убиец, който доскоро е бил непознат на Запад. Тук няма арабско участие. Към това трябва да се прибави, че материалът е не само смъртоносен, но изисква сложна апаратура, за да се превърне в биологическо оръжие. Накрая, тук са замесени военни от Армията на Съединените щати, поне в периферията на събитията.
— Военни? — попита президентът.
Клайн се обърна към Смит, който изложи накратко пред президента случилото се в Палермо.
— Ще се заровя в досиетата на тези двама войници, господин президент — каза Клайн, след това направи пауза. — Така че отговорът на въпроса ви е „да“ — много е възможно някой да дърпа конците оттук.
Президентът помълча малко, за да обмисли чутото.
— Чудовищно — прошепна той. — Невероятно и чудовищно. Господин Клайн, ако знаем за какво им е вирусът, дали това няма да ни подскаже какво смятат да правят с него и дори кои са?
Тонът на Клайн издаде объркването му.
— Ще ни подскаже, господин президент. Но въпросът „защо“ все още е без отговор.
— Нека си изясним това. Съществува потенциален източник на зараза, който се намира някъде в окръг Колумбия. Освен това имаме убиец на свобода…
— Господин президент — прекъсна го Смит, — всъщност може би убиецът е най-големият ни шанс.