— Мегън — заговори Дилън Рийд, — благодаря ти, че дойде толкова бързо. Мисля, че познаваш всички тук.
Тя промърмори няколко думи за поздрав и седна на свободния стол до пилота на мисията Франк Стоун.
Рийд разтри задната част на врата си, след това се улови с две ръце за масата и погледна към Мегън.
— Чу ли новината?
Мегън поклати глава.
— Каква новина?
— Адам Трилор е бил убит тази вечер във Вашингтон — той направи пауза. — Грабеж с убийство.
— Боже Господи! Как? Какво се е случило?
— Полицията във Вашингтон няма какво да ни каже. Няма и достатъчно материал, за да продължи разследването — каза Рийд. — Адам тъкмо се връщал от Русия — майка му е погребана там. Имал резервация за хотел, така че може би е смятал да пренощува във Вашингтон и след това да отлети за Кейп Канаверал. Вървял към Уисконсин авеню — чувал съм, че районът не е опасен — и там кучият син го убил — Рийд прокара пръсти през косата си. — Един Господ знае какво се е случило. Никой нищо не е чул, нито видял. Когато случаен минувач го намерил и повикал полицията, Адам вече бил мъртъв — той поклати глава. — Каква нелепа загуба!
— Дилън, всички сме потресени от случилото се — обади се Лорн Алънби, заместник-директорът на НАСА. — Но трябва да продължим работата си.
Рийд махна с ръка. Обърна се към Мегън и тя почувства как сърцето й заби учестено.
— Ти си резервата на Трилор. Поради възникналата ситуация ще преминеш към активен статус като един от участниците в мисията. Готова ли си, Мегън?
Устата й пресъхна, но й се стори, че думите й прозвучаха силно и убедително:
— Напълно. Не съм си представяла, че ще получа място на совалката по такъв начин, но съм готова.
— Нямаш представа колко се радваме да чуем това — каза Рийд. Той огледа седящите около масата. — Имате ли въпроси?
Франк Стоун, пилотът на мисията, се обади:
— Нямаме въпроси. Имаме й доверие. Аз съм тренирал заедно с Мегън. Знам, че е готова.
— Аз също — добави командирът Бил Керъл.
— Ландън? — попита Рийд.
Ръководителят на полета се размърда на стола си:
— Чел съм докладите от тренировките. Знам, че Мегън може да проведе експериментите, които вие с Адам подготвихте.
Той вдигна палци нагоре.
— Радвам се да го чуя — каза Алънби. — Бюрократите от Конгреса следят под лупа мисията. След като сме им казали какво може да се получи от тези експерименти, аз ще трябва да им представя резултатите — той се обърна към Мегън. — Върнете се с нещо, което ще позволи на всички ни да се представим добре.
Мегън леко се усмихна.
— Ще направя всичко, което е по силите ми — тя огледа мъжете около масата. — Благодаря ви за доверието.
— Добре тогава — каза Рийд. — Утре ще свикам останалите от екипа. Знам, че някои от вас са изтощени. Какво ще кажете сега да се разотидем и да се срещнем отново утре сутрин, преди да отлетим?
Всички кимнаха с облекчение и стаята бързо се опразни. Останаха само Рийд и Мегън.
— Ти си ръководителят на биомедицинската изследователска програма, Дилън — тихо каза тя. — С Трилор бяхте много близки. Как ще се почувстваш, когато аз заема мястото му на борда?
— След този ден не мога да твърдя, че съм познавал Адам достатъчно добре. Знаеш го какъв беше — затворен, през повечето време мълчеше. Не беше от хората, които изпиват няколко бири след работа или играят софтбол в събота. Но все пак беше част от екипа — много важна част — и ще ми липсва — той направи пауза. — Що се отнася до теб, не бих могъл да намеря по-добър заместник.
Мегън се опита да овладее противоречивите си чувства. Част от съзнанието й вече избързваше напред с всички подробности, които трябваше да се обмислят: подготовката на Кейп Канаверал, вписването в екипа и процедурата по изстрелването. Знаеше, че в нормална ситуация екипажът се поставяше под карантина седем дни преди излитането, макар че напоследък периодът беше скъсен. И все пак тя трябваше да премине през щателен медицински преглед, за да се знае със сигурност, че не е заболяла от нищо.
Друга част от съзнанието й не можеше да пропъди спомена за странното лице на Трилор. Рийд бе прав: Трилор беше самотник. Тъй като не го познаваше отблизо, за нея бе по-лесно да приеме факта на смъртта му. Но начинът, по който беше умрял, я караше да настръхва.