— Добре ли си? — попита Рийд.
— Добре съм. Просто се опитвам да осмисля всичко това.
— Хайде, ще те изпратя до колата ти. Постарай се да се наспиш добре. Утре те чака важна работа.
Мегън обитаваше малък апартамент в жилищна сграда, предназначена за служители на НАСА с краткосрочни ангажименти. След мъчителен, неспокоен сън тя стана и отиде до плувния басейн, преди да се е събрала тълпа. Когато се върна в апартамента си, на вратата намери бележка.
След като преодоля първоначалната изненада, Мегън бързо се облече и слезе по стълбите. Тръгна с бърза крачка и за няколко минути стигна до кафенето на следващата пресечка. Поради ранния час заведението беше почти празно. Не й беше трудно да намери човека.
— Джон!
Той се надигна от масата в ъгъла.
— Здравей, Мегън.
— Боже мой, какво правиш тук? — попита тя и се отпусна на стола срещу него.
— След минута ще ти обясня — Смит помълча малко. — Чух, че ще участваш в мисията. Заслужаваш го, независимо от обстоятелствата.
— Благодаря ти. Естествено, не бих искала да стане по този начин, но…
Дойде сервитьорката и двамата си поръчаха закуска.
— Трябваше първо да ми се обадиш — каза Мегън. — След няколко часа заминавам за Кейп Канаверал.
— Знам.
Тя го изгледа изпитателно.
— Не си бил целия този път, само за да ме поздравиш — макар че би ми се искало да е така.
— Тук съм заради онова, което се случи с Трилор — каза Смит.
— Защо? Според медиите вашингтонският отдел „Убийства“ вече се е заел със случая.
— Така е. Но Трилор беше главен медицински експерт, важен член на екипа на НАСА. Изпратиха ме тук, за да проверя дали нещо в биографията и дейността на Трилор би могло да ни подскаже защо е бил убит.
Мегън присви очи.
— Не разбирам.
— Мегън, изслушай ме. Ти зае мястото му на борда на совалката. Сигурно си работила с него. Всичко, което ми кажеш, ще ми бъде от полза.
Сервитьорката се върна с поръчките им и двамата потънаха в мълчание. При мисълта за храна Мегън изведнъж усети, че й се повдига. Тя се стегна и събра мислите си.
— Първо, по-голямата част от тренировките ми протече под наблюдението на доктор Дилън Рийд. Титлата главен медицински експерт донякъде е подвеждаща. Не е като да раздаваш аспирини или бинтове за превръзка. Задълженията ми са чисто изследователски. Като ръководител на биомедицинската изследователска програма Дилън работеше най-много с главния медицински експерт — Трилор. Той повтори експериментите с мен за всеки случай, ако се наложи да замествам Трилор. Така че всъщност никога не съм работила с Адам.
— А личните му контакти? Беше ли близък с някого? Носеха ли се слухове за него?
— Той беше самотник, Джон. Никога не съм чувала да излиза на срещи, още по-малко да има връзка. Мога да ти кажа само, че с него не се работеше особено приятно. Беше блестящ като интелект, но падаше сухар, никакво чувство за хумор, никакъв чар. Сякаш докато медицинският му гений се е развивал, останалата част от него е закърняла.
Тя помълча малко.
— Твоето разследване няма да се отрази върху полета, нали?
Смит поклати глава.
— Няма причини за това.
— Най-доброто, което мога да направя за теб, е да ти дам имената на хората, които пряко работеха с Трилор. Може би те ще могат да ти кажат нещо.
Смит беше убеден, че вече знае тези имена, а и други. Той бе прекарал половината нощ в преглеждане на документите за Адам Трилор, предоставени му от ФБР, Агенцията за национална сигурност и НАСА. И все пак внимателно изслуша имената, които Мегън изреди.
— Това наистина е всичко, което знам — приключи тя.
— Достатъчно ми е, за да работя. Благодаря ти.
Мегън се усмихна.
— Като се има предвид с какво се занимаваш, предполагам, че няма никакъв шанс да обядваме заедно? Мога да намеря отлично място.
— Иска ми се — отговори той и наистина беше така. — Но може би ще се видим в Едуардс, когато кацнеш.
Базата на ВВС в Калифорния беше основната писта за кацане на совалката.
Помълчаха малко, после Мегън каза:
— Трябва да тръгвам.
Той се протегна през масата и здраво стисна ръката й.
— Върни се жива и здрава.
Потънала в мисли, Мегън се връщаше в апартамента си. Адам Трилор беше убит, а Джон Смит изведнъж се появяваше в Хюстън. Той недвусмислено обясни защо са го изпратили. Умело я разпита, но не й каза нищо в замяна. Какво всъщност търсеше тук? Кого преследваше и защо? Имаше само един начин да разбере.
Когато влезе в апартамента си, Мегън извади мобилния си телефон и набра номера, който отдавна знаеше наизуст.