— Обажда се Рийд. Онзи потенциален проблем, за който говорихме… Вече е реалност — той направи пауза. — Изслушай ме, но мисля, че ще се съгласиш с мен: трябва да предприемем крайната мярка.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Когато Смит излезе от националното летище „Роналд Рейгън“, отпред го чакаше лимузина на тайните служби. На половината път към Кемп Дейвид телефонът иззвъня. Това беше обаждането, което очакваше.
— Питър, как си?
— Още съм във Венеция. Имам интересни новини за теб.
Без да навлиза в подробности около разпита на Дионети, Питър Хауъл разказа на Смит за швейцарската връзка — хер Вайзел от Офенбах банк в Цюрих.
— Искаш ли да си поговоря с този швейцарски гном, Джон?
— По-добре изчакай да ти се обадя. Какво става с Дионети? Не искаме да вдига тревога.
— Няма — увери го Хауъл. — Той е с тежка форма на хранително отравяне и ще остане в болницата най-малко седмица. Освен това знае, че притежавам информация за всичките му банкови сметки и мога да го унищожа с едно телефонно обаждане.
Хауъл не сметна за необходимо да се впуска в подробности.
— Ще чакам да ми се обадиш — каза той. — Ако се наложи, мога да стигна до Цюрих за два часа.
— Ще те държа в течение.
Шофьорът остави Смит пред Роузбъд, където го очакваше Клайн.
— Радвам се, че се върна, Джон.
— Благодаря, сър. Нещо ново за едрата шарка?
Клайн поклати глава.
— Не, но виж това — той подаде на Смит лист хартия, навит на руло.
Скицата, нарисувана с мастило, приличаше на Берия, но не беше достатъчно точна, за да се идентифицира убиецът. Външният му вид беше невзрачен — голямо предимство за един наемен убиец. Рисунката изобразяваше лице, което би могло да принадлежи на всеки друг. Щеше да бъде чиста случайност, ако силите на реда се натъкнеха на него. Точно такава беше целта на Клайн — началниците на Берия да повярват в това. С няколко козметични промени на външността Берия беше в безопасност: онези, които го бяха наели, щяха дълго да вярват, че ползата от него е по-голяма, отколкото необходимостта да го премахнат.
Смит нави листа на руло и почука с него по дланта си. Мислеше, че Клайн поема огромен риск: като не даваше достъп на силите на закона до истинската външност на Берия, той силно ограничаваше възможностите на издирването. Но на другата везна беше ползата: когато скицата се появеше по улиците и шефовете на Берия я видеха, щяха да се успокоят. Разследването на смъртта на Трилор можеше да се предвиди. Фактът, че случаен свидетел е дал на полицаите описание на убиеца, не будеше подозрения. Смит не смяташе, че онези, които са наели Берия, ще станат по-малко бдителни, но щяха да се отпуснат, защото нямаше да виждат непосредствена заплаха за дългосрочните си планове.
— Как беше в Хюстън? — попита Клайн.
— Трилор е бил доста предпазлив — каза Смит. — Каквито и контакти да е осъществявал, грижливо е прикривал следите си.
— Въпреки това ти изпълни мисията си.
— Размътих водите, сър. Който и да е давал нарежданията на Трилор, вече е разбрал, че се интересувам от него — той направи пауза. — Президентът съгласен ли е с предложението ви относно ваксината, сър?
— Разговаря с фармацевтичните компании — отговори Клайн. — Те ще се присъединят към нас.
Като се имаха предвид обстоятелствата, много важно беше основните фармацевтични компании да пренасочат производството си към изработване на максимално количество ваксини срещу едра шарка в минимални срокове. Дори ако откраднатата едра шарка беше генетично променена, настоящата ваксина можеше да има поне частичен ефект. Но за да се произведе необходимото количество, трябваше да се спре работата върху останалите продукти. Загубите от това щяха да бъдат катастрофални, а щеше да има загуби и от производството на ваксината. Това, че президентът се бе съгласил да гарантира загубите на компаниите, беше само половината от проблема. Компаниите щяха да искат да знаят откъде е тази спешна необходимост от ваксина и как се появил такъв огромен недостиг на пазара. Тъй като беше невъзможно да се запази в тайна такава информация — тя неизбежно щеше да намери своя път към медиите, мястото на предполагаемата епидемия трябваше да бъде отдалечено, но гъсто населено.
— Решихме да използваме Индонезийския архипелаг — каза Клайн. — Вътрешният хаос в този регион до голяма степен е прекратил потока на движение натам и оттам. Вече не са останали туристи, а Джакарта изпъди чуждестранните медии от страната. Нашата версия е, че там е имало отделни огнища на едра шарка, които водят до възможността вирусът да се разпространи, ако не се вземат мерки. Оттам необходимостта от големи количества ваксина в такъв кратък срок.