Смит се замисли.
— Харесва ми — каза той накрая. — Настоящият режим в Индонезия е трън в очите на повечето правителства. Но когато се заговори за това, ще настане паника.
— Не можем да я избегнем — отговори Клайн. — Онези, у които е вирусът, много скоро ще го пуснат в действие. Това е въпрос на седмици, ако не и на дни. След като открием и заловим конспираторите — и върнем вируса на мястото му, ще пуснем слуха, че първоначалните диагнози и твърдения са били погрешни и че това не е било едра шарка.
— Моля се на Бога да се окаже вярно.
Смит се обърна, когато в стаята влезе генерал-майор Киров, облечен цивилно. Появата на руснака го изненада.
Стройният генерал на средна възраст се бе дегизирал като съмнителен тип със силно износен широк костюм. Вратовръзката и ризата му бяха изцапани с храна и кафе; обувките с протрити подметки бяха лошо издраскани, както и евтиният му куфар. Косата му, доста избуяла, беше рошава; гримът, поставен ловко и умерено, правеше очите му пиянски кървасяли и подсилваше тъмните кръгове под тях. Киров се бе въплътил в неприятна отрепка. Видът му създаваше впечатление за провал, разпадане и безнадеждност — качества, присъщи на неуспял търговски пътник, за чието съществуване умниците, които живееха и работеха в престижния район около Дюпон Съркъл, не искаха и да знаят.
— Моите поздравления за дегизировката, генерале — каза Смит. — Дори на мен ми се наложи да ви огледам повторно.
— Да се надяваме, че същото ще важи и за Берия — сериозно произнесе Киров.
Смит се радваше да види едрия руснак. След провала в „Биоапарат“ и Москва Киров бе успял да убеди руския премиер-министър да го изпрати в Съединените щати, за да помогне за залавянето на Иван Берия. Клайн беше сметнал, че помощта на Киров, който бе живял една година във Вашингтон и добре познаваше етническите граници между районите, би била неоценима. Той дълго бе убеждавал президента, който от своя страна го съгласува с Потренко и така Киров получи разрешение да дойде в Съединените щати.
Но в суровия поглед на блестящите му очи Смит видя истинската причина за идването на генерала. Киров беше предаден от жената, която бе обичал и на която беше вярвал. Тя бе подкупена от неизвестни сили, свързани с убиеца, когото той не беше успял да залови. Киров отчаяно се нуждаеше от реванш; искаше да възвърне честта си на военен.
— Как предлагате да процедираме, Джон? — попита той.
— Трябва да се отбием у дома — отговори Смит. — След като ви настаня, можем да отидем до Дюпон Съркъл.
Тъй като никой от руското посолство не знаеше за присъствието на Киров в града, Смит бе предложил генералът да отседне в дома му и да използва къщата в Бетесда като база за операцията по издирването на Берия.
— Сигурен ли сте, че не искате охрана от разстояние? — попита Клайн.
Колкото и да вярваше в способностите и инстинктите на Киров, той все пак не беше съгласен да остави двамата мъже без охрана. Вярно, Смит беше ходил до Хюстън, за да търси следа, която Трилор би могъл да остави. Но истинските му намерения бяха да подръпне нишката, която все още свързваше Трилор с конспираторите, неговите началници. Като им дадеше да разберат, че е дошъл на мястото, където убитият е живял и работил, за да събира сведения, Смит се надяваше да предизвика реакция от тяхна страна и да ги накара да го подгонят… А това означаваше, че Берия ще излезе от скривалището си.
— Не можем да рискуваме. Берия може да забележи охраната, сър — отговори Смит.
— Господин Клайн — каза Киров, — разбирам и споделям загрижеността ви. Но ви обещавам, че няма да позволя нищо да се случи на Джон. Имам значително предимство пред всяка охрана, която бихте могли да му осигурите. Познавам Берия. Ако се е дегизирал, ще го разкрия. Има характерни белези и маниери, които не би могъл да скрие — той се обърна към Смит. — Имате думата ми. Ако Берия е наблизо, ако дойде за вас, ще го заловим.
Деветдесет минути по-късно Смит и Киров пристигнаха в подобната на ранчо къща в Бетесда. Докато Смит го развеждаше, Киров забеляза картините, гоблените по стените и предметите от различни култури по света. Американецът наистина доста бе пътувал.
Докато Смит се къпеше и преобличаше, Киров се възползва от банята за гости. Срещнаха се в кухнята, където седнаха на кафе и внимателно разгледаха голямата карта на Вашингтон, като се съсредоточиха върху мултиетническия район около Дюпон Съркъл. Тъй като Киров познаваше района, бързо съставиха план.