Вдигна глава и отбеляза:
— Изглеждаш с десет години по-млада.
— Нека бъдат пет. Чувствам се подута като балон. Какво става?
Рийд й подаде бележника.
— Направена е промяна в последната минута. Забравил съм да ти спомена. Първо ще направя тестовете на микробите, за да приключим с това. После цялата лаборатория е на твое разположение — можеш да останеш насаме с легионната болест.
— Наистина се надявах това да е първият експеримент — отговори Мегън.
— Да, знам. Първо пътуване, въодушевена си. Но ако бях на твое място, бих поспал малко. През това време аз ще се потрудя.
— Имаш ли нужда от помощ за тестовете?
— Оценявам предложението ти, но не, благодаря — Рийд отново взе бележника. — Добре, аз отивам да отварям Фабриката.
„Фабриката“ беше наименованието, което членовете на екипажа бяха дали на космическата лаборатория.
Мегън проследи на екрана пътя на Рийд до средната палуба. Оттам той влезе в тунела, който водеше към космическата лаборатория. Не можеше да се отърси от мисълта, че от леденото пространство на Космоса го деляха само стените на тунела и външната обшивка.
Тя се обърна към Бил Керъл.
— Кой е изпратил онова съобщение?
Керъл погледна на екрана си.
— Няма име, само номер.
Мегън овладя вълнението си и надникна през рамото му. Шестцифреният номер й беше познат, но не можеше да се сети откъде.
— Някой доста е бързал — лаконично отбеляза пилотът Стоун. — Може да е изпратено в последната минута от наземната лаборатория.
— Но нали каза, че не идва от наземния контрол? — каза Мегън.
— Имах предвид, че не е изпратено и потвърдено по обичайния ред. Но, по дяволите, Мегън, кой друг би могъл да го изпрати?
Двамата мъже се върнаха към задълженията си и Мегън се оттегли. Нещо не беше наред. Беше си спомнила къде е виждала този номер. Това бе личният номер на Дилън Рийд в НАСА. Как би могъл да изпрати съобщение сам на себе си?
След като влезе в космическата лаборатория, Рийд прекъсна захранването на наблюдателните камери, които записваха дейността в Биоизпитания. Отлепи велкрозакопчалката на един от джобовете на панталоните си и извади оттам късия титанов цилиндър, който Бауер му бе дал преди по-малко от двадесет и четири часа. Макар че контейнерът беше грижливо запечатан, Рийд създаваше, че си има работа с опасен материал, който твърде дълго е стоял незамразен. Отвори фризера и постави контейнера до пробите от царевични клетки и червеи нематоди, след това отново включи камерите.
Облекчен, че вариолата вече е на сигурно място, Рийд започна да подготвя Биоизпитания за процедурите, които щеше да извърши. В същото време се опитваше да отгатне какво се е случило на Земята и защо Бауер е направил толкова съществени промени в графика. Последното, което знаеше, беше, че Берия е изпратен да премахне Смит. След като Бауер бе успял да предаде съобщението си и от наземен контрол нямаше никакви аварийни сигнали за необичайни обстоятелства, логичният извод беше, че Берия се е сблъскал с проблем — достатъчно сериозен, за да накара Бауер да реагира.
Рийд знаеше, че Бауер не би се свързал повторно с него, освен ако не е абсолютно наложително. Пилотът и командирът на полета не биха заподозрели появата на едно съобщение, изпратено без обичайното потвърждение на НАСА; но второ такова би породило интерес и въпроси. Тъй като в момента Рийд нямаше начин да се свърже с Бауер, трябваше да разчита само на интуицията си и да довърши работата, която старият швейцарец беше започнал.
Рийд би предпочел да изпълни задачата си така, както я бе замислил. При сегашните обстоятелства трябваше да се пребори с умората от излитането и да се настрои за изтощителна работа. Той пъхна краката си в ограничителите на пода пред Биоизпитания и пресметна колко време ще му отнеме работата. Ако изчисленията му бяха точни, когато свършеше, останалите от екипажа щяха да са отишли на вечеря. Всички щяха да са на едно място, точно както на него му се искаше.
Очите на Натаниъл Клайн гледаха сурово и хладно. Той седеше във всекидневната на вилата Роузбъд и мълчаливо слушаше разказа на Смит за залавянето на Берия и подробностите от последвалия разпит.
— Значи, доказан убиец е свързан с швейцарска банка и с един от най-високопоставените й служители — промърмори той.
Смит посочи касетата върху масичката.
— Берия ни каза и много повече от това. Някои от най-влиятелните хора в Русия и Източна Европа са го наемали да им върши услуги срещу заплащане. Събития, които до този момент са ни се стрували случайни, могат да бъдат проследени и свързани с убийства и изнудвания, в които Берия има пръст.