Клайн изсумтя.
— Добре. Натрупали сме доста мръсотия и един ден тя може да ни бъде от полза. Но няма да дочакаме този ден, ако не открием едрата шарка. Къде са сега Берия и Киров?
— На сигурно място. Берия е силно упоен. Киров го пази. Генералът има една молба към нас: иска да върне Берия обратно в Москва — тихо и кротко, колкото може по-рано.
— Можем да уредим това без проблеми. Стига само да си сигурен, че няма какво повече да ни каже.
— Сигурен съм, сър.
— В такъв случай ще уредя полет от Андрюс.
Клайн стана и закрачи пред панорамния прозорец.
— За съжаление залавянето на Берия не решава нашия проблем. Знаеш, че швейцарците са пословични с това, че държат финансовите си операции в тайна. Президентът може и да ги принуди да се разприказват, без да разкрива защо се нуждаем от сътрудничеството на Офенбах банк, но това е малко вероятно.
— Тази операция не може да се провежда на правителствено ниво, сър — спокойно отбеляза Смит. — Не разполагаме с необходимото време, а и аз като вас подозирам, че швейцарците няма да ни помогнат — той направи пауза. — Но господин Вайзел може да се окаже по-услужлив. Питър Хауъл е наблизо — във Венеция.
Клайн погледна към Смит и разбра за какво точно намеква. Отне му няколко секунди, за да обмисли рисковете.
— Добре — каза накрая. — Но се погрижи да му обясниш, че не бива по никакъв начин да разкрива кой го изпраща и не трябва да прекалява.
Смит влезе в малката стая, превърнала се в кабинет на Клайн в Кемп Дейвид, и се обади по телефона.
— Питър, заминавай за Цюрих.
— Предполагах, че може да се наложи — отговори англичанинът. — Имам резервация за първия вечерен полет.
— Питър, добрах се до Берия. Той ми каза за Вайзел, но само толкова. Трябва да науча името на поръчителя.
— Ако Вайзел го знае, и ти ще го научиш. Ще ти се обадя от Цюрих, Джон.
— Добре. Случайно да имаш подръка касетофон? Имам нещо, което може да ти бъде от полза…
Смит се върна във всекидневната и съобщи на Клайн, че Хауъл пътува за Швейцария.
— Открихте ли нещо ново за линкълна, сър?
Клайн поклати глава.
— Докато ти говореше, се свързах с мой познат в полицията на окръг Колумбия. Той вкара колата в списъците за издирване, като описа случая като обикновена кражба. Досега не е открил нищо. Няма нищо и за шофьора. — Той направи пауза. — Отначало си помислих, че има логично обяснение за това, че на колата е имало емблема на НАСА. Но сега…
— Трилор работеше в НАСА — каза Смит. — Може просто да е поискал служебна кола да го вземе от „Дълес“. Едва ли е очаквал, че някой ще го преследва.
— Но после същата кола преследваше теб, нали? — Клайн внимателно се вгледа в Смит. — Има и още една връзка с НАСА. Миналата нощ доктор Дилън Рийд е имал посещение от лице, което не успяхме да идентифицираме.
Смит рязко се обърна към Клайн. Знаеше, че шефът му живее в свят, в който тайните се споделят само когато е абсолютно необходимо. В този момент ръководителят на Приют едно призна, че има източник в самото сърце на НАСА.
— Мегън Олсън — каза Смит. — На този етап, толкова скоро преди излитането няма откъде другаде да научите. Трябваше да ми кажете, сър.
— Нямаше нужда да знаеш за Мегън — отговори Клайн. — Като стана дума за това, тя не знае за теб.
— А сега защо ми казвате?
— Защото все още не разполагаме с никаква следа от вируса. Сигурно помниш, че смятах, че се намира в района на окръг Колумбия, защото Трилор избра да кацне точно там.
— Така е. От Лондон можеше да отиде навсякъде другаде.
— Сега си мисля, че може да има връзка между Трилор и Рийд.
— Затова ли Мегън е там — да следи Рийд? — попита Смит.
— Защо не ми кажеш дали не знаеш нещо за Рийд, което да подсказва, че е замесен в подобен заговор?
Смит поклати глава.
— Не познавам Рийд толкова добре. Но репутацията му в института беше безупречна. Искате ли да отида дотам и да видя какво мога да открия?
— Няма време — отвърна Клайн. — Трябваш ми за друго. Ако разрешим тази загадка, ще разполагаме с достатъчно време да разследваме Рийд, когато совалката се върне.
Клайн взе две папки.
— Това са досиетата на двамата войници, с които Хауъл се е срещнал в Палермо.
— Изглеждат доста тънки, сър — отбеляза Смит.
— Нали? Данните са цензурирани. Дати, места, поръчки, йерархия на командване — много неща липсват. А телефонният номер, който Никълс му е дал, не съществува.
— Какво означава това, сър?
— Джон, неофициално ще ти кажа, че не се зарових повече, защото не знам с кого си имаме работа. Но трябва да открием накъде води тази армейска следа. Искам да направиш същото, което направи и в Хюстън: да залюлееш паяжината и да видиш какъв паяк ще изскочи оттам.