— Колко продължи бракът ти, Сам?
Това бе първият личен въпрос, който й задаваше. Тя го погледна прямо и, видимо спокойна, побърза да отговори. Ала не можеше да не се пита откъде е научил, че е била женена.
— Седем години. А твоят?
— Пет. Синът ми беше съвсем мъничък, когато майка му ме напусна.
— Сигурно много си се зарадвал, като си си го върнал. — Каза го и веднага се изчерви до ушите заради своята нетактичност, спомняйки си цялата история. — Извинявай, не исках да…
— Шшт — леко махна той с ръка. — Знам какво имаше предвид. Наистина се зарадвах, по дяволите. Но страшно съжалявах за смъртта на майка му.
— Обичаше ли я и след като те напусна? — Въпросът й бе шокиращ, ала изведнъж прозвуча съвсем в реда на нещата. Сякаш тук, в светилището на Бил и Каро, те двамата можеха да си кажат и се попитат всичко, стига то да е важно за тях и да няма за цел да нарани другия.
Тейт Джордан замислено кимна с глава.
— Да, обичах я. В известен смисъл още я обичам, а тя е мъртва вече от петнайсет години. Странна работа. Човек не запазва само спомена за онова, което е било накрая. А ти, Сам, и с теб ли е така? Как си спомняш своя съпруг: като човека, в когото си се влюбила някога, или като негодника, в който се е превърнал накрая?
Сам тихо се разсмя на откровените му думи и кимна, продължавайки да се люлее:
— Господи, колко си прав. Защо? Непрекъснато се питам. Защо си го спомням от времето, когато учехме заедно в колежа, когато се сгодихме, от медения месец и първата ни Коледа? Как така най-напред не се сещам за чорапите, които висяха от куфара му в мига, в който ме напускаше, заедно с всичките ми вътрешности? — И двамата се усмихнаха на метафората, а Тейт поклати глава, отново се обърна към нея и я погледна въпросително.
— Така ли беше? Той ли те напусна, Сам?
— Да — отвърна тя без заобикалки.
— Заради друга? — Саманта кимна, но този път изражението й не беше измъчено. Просто признаваше фактите. — Така стана и с моята бивша госпожа. — Тя забеляза, че Тейт бе започнал да говори почти като останалите каубои. Може би тук се бе поотпуснал. Вече не му се налагаше да се доказва пред нея и наоколо нямаше други хора. — Все едно ти изтръгват сърцето, нали? Аз бях на двайсет и пет години и мислех, че ще умра.
— И аз. — Сам го гледаше сериозно. — И аз. Всъщност — тихо въздъхна тя — предполагам, че всички в службата ми са се чувствали по същия начин. Затова съм тук. За да го преживея. За да избягам.
— Кога се случи?
— Миналия август.
— Достатъчно време е минало — безстрастно констатира той и Сам се наежи.
— Така ли? За какво е достатъчно? За да го забравя? За да ми е вече все едно? Е, тук грешиш, приятелю, пробвай пак.
— Непрекъснато ли мислиш за него?
— Не — откровено призна тя. — Но твърде често.
— Разведохте ли се?
— Да, той вече е женен повторно и през март ще си имат бебе. — Защо пък да не му го каже наведнъж? По някаква странна причина й беше приятно да се освободи от всичко, да излее от себе си мъчителните истини и признания. Колко хубаво щеше да е да свърши с това веднъж завинаги. Но неочаквано забеляза, че той я гледа напрегнато.
— Обзалагам се, че много боли.
— Какво? — В първия момент не го разбра.
— За бебето. Ти искаше ли деца?
Сам се поколеба само за миг, после кимна и скочи от люлеещия се стол.
— В интерес на истината, да, господин Джордан. Обаче съм стерилна. Тъй че съпругът ми намери каквото искаше… на друго място…
Сам стоеше до прозореца и гледаше към езерото. Не го чу да приближава. Той неочаквано изникна зад гърба й и я прегърна през кръста.
— Няма значение, Сам… Ти не си стерилна. Стерилен е онзи, който не умее да обича, който не може да даде нищо, който си е спуснал кепенците и се е продал. Само това е критерият, а ти не си такава, Сам.
Тейт бавно я обърна с лице към себе си, в очите й имаше сълзи. Саманта не искаше той да ги види, ала не можеше да устои на магнетичното притегляне на ръцете му. Тейт нежно целуна очите й, после притисна устните си върху нейните, толкова силно и продължително, че тя остана без дъх.
— Тейт… не… недей… — Съпротивляваше се, но слабо и той я притегли още по-близо до себе си. В ноздрите й нахлу миризмата на седло, сапун и тютюн, а когато устните им се разделиха и тя опря глава на гърдите му, почувства на бузата си острата вълна на ризата му.
— Защо не? — Тейт пъхна пръст под брадичката й и я накара да го погледне. — Сам? — Тя не каза нищо и той отново я целуна. — Сам, желая те повече от всяка друга жена през живота си.