Гласът му нежно галеше слуха й и сърцето заблъска лудо в гърдите й. Заговори тихо, но с чувство, гледайки го в очите:
— Това не е достатъчно.
Той бавно кимна.
— Разбирам. — Помълча и добави: — Ала аз не мога да предложа нищо повече.
Сега беше неин ред. Тя се усмихна и му зададе същия въпрос:
— Защо не?
— Защото… — Той се поколеба, а после в хубавата малка хижа се разнесе тихият му смях. — Защото съм наистина стерилен. Не ми е останало нищо, което мога да дам.
— Откъде знаеш? Опитвал ли си напоследък?
— От осемнайсет години не съм. — Отговорът му бе бърз и прям.
— И смяташ, че е прекалено късно отново да се влюбиш? — Той замълча. Погледът на Сам обиколи стаята, задържа се върху ловните трофеи и отново се върна към него. — Мислиш ли, че Бил я обича? — Тейт кимна. — Аз също. Бил едва ли те превъзхожда по смелост. И е страхотен мъж. Ти също.
— Да разбирам ли, че… — Тейт говореше тихо, устните му си играеха с нейните и сърцето на Саманта заплашваше да се пръсне, безсилно да проумее какво прави тя, защо се целува с този непознат, този каубой, и се мъчи да го убеди, че му е време да се влюби. Редно бе да се запита докъде ще я доведе това, ала нямаше време. — Да разбирам ли — отново поде той, — че ако ти кажа, че те обичам, ще се любим още сега? — Тази мисъл очевидно го забавляваше, ала тя се усмихна леко и поклати глава. — Така си и мислех. В какво се опитваш да ме убедиш тогава?
— Опитвам се да ти кажа, че не е прекалено късно да се влюбиш отново. Помисли си за тях. Когато са започнали, са били по-възрастни от нас. Така излиза.
— Даа… — Но не звучеше много убедено. Замисли се и пак обърна поглед към нея. — Какво те засяга дали ще се влюбя отново?
— Бих искала да знам, че това е възможно.
— Защо? Научен интерес ли проявяваш?
— Не — прошепна тя, — интересувам се за себе си.
— Значи това било. Ръката му нежно се плъзна по бледорусата й коса, задържа се върху фибите, които я държаха в стегнат кок на тила, неочаквано ги измъкна и тежката грива се разсипа по гърба й. — Господи, косите ти са разкошни, Сам… Паломино… — с много нежност промълви той. — Малка Паломино… колко си красива… — Слънцето блесна в прозореца и заигра между златните нишки в косите й.
— Трябва вече да си вървим — тихо, ала твърдо каза тя.
— Трябва ли?
— Да, трябва.
— Защо? — Устните му целуваха брадичката, бузата и шията й. Не се съпротивляваше, но нямаше да му позволи да стигне по-далеч от това. — Защо да си тръгваме сега, Сам? О, Боже, толкова си хубава…
Тя почувства тръпката, разтърсила тялото му, и внимателно се освободи от прегръдката, поклащайки леко глава.
— Не, Тейт.
— Защо не? — За момент очите му пламнаха и Сам почти се изплаши.
— Защото не е редно.
— За Бога, аз съм мъж, а ти си жена… не сме някакви деца. Какво искаш? — Той повиши глас в предизвикано от възбудата раздразнение. — Романтична любов и венчална халка на пръста, преди да влезеш в леглото?
— А ти какво искаш, каубой? Просто да се изтъркаляш набързо в сеното? — Силните думи го удариха като куршум и той стъписано поклати глава.
— Съжалявам — каза хладно и отиде до умивалника да измие чашите. Но когато свърши с миенето, Саманта, която все още стоеше на същото място и го наблюдаваше, заговори:
— Аз не съжалявам. Харесвам те. Всъщност — тя протегна ръка и докосна неговата — страшно те харесвам. Ала не искам да бъда наранена още веднъж.
— Няма да получиш гаранциите, които очакваш, Сам. Никой не може да ти ги даде. И аз не мога. Ако някой започне да те убеждава в противното, значи е лъжец.
В думите му имаше известна истина и Сам съзнаваше това, ала на нея не й трябваха голи обещания, трябваше й нещо реално.
— Знаеш ли какво искам? — попита тя, обхождайки с поглед любовното гнездо на Бил и Каролайн. — Искам това. Искам такова сливане и взаимно допълване и такава обич след повече от двайсет години.
— Мислиш ли, че те в началото са били толкова сигурни в своето бъдеще? Мислиш ли, че тогава са знаели какви ще са отношенията им сега? Не, по дяволите. Тя е била собственичка на ранчото, а той — прост работник. Само това им е било известно.
— Така ли смяташ? — Очите й хвърляха огън и жупел. — Обзалагам се, че са знаели и още нещо. Досещаш ли се какво?
— Какво?
— Знаели са, че се обичат. И аз не желая да се впускам в никакви игри, докато не намеря мъж, който да ме обича и когото да обичам.
Излязоха навън и Тейт заключи вратата на хижата.
— Да тръгваме — лаконично я подкани той.
Но когато мина край него, видя, че не е ядосан. Беше разбрал всичко, което му бе казала, и Сам се питаше какво ще направи сега и как ще постъпи тя самата. За момент, само за момент, й се прииска да забрави самоконтрола и предпазливостта, но бързо отхвърли тази мисъл. Не защото не го желаеше, а защото го желаеше твърде силно. Тейт Джордан беше страхотен мъж.