Затова ли им е била нужна хижата? Защото той е бил наемен работник, а тя — нещо съвсем различно, господарка на ранчото? Възможно ли беше обяснението за цялата тази секретност да е толкова просто? Изведнъж й се прииска до смърт да я попита, ала знаеше, че е невъзможно.
— В голямата трапезария цял ден ще се сервира студена пуйка. Можеш да отидеш и да побъбриш, с когото завариш там. Но аз наистина трябва да се затворя за няколко часа в офиса с Бил. Чувствам се ужасно, задето те пренебрегвам на Коледа, Сам, ала работата не търпи отлагане.
От дълги години Каролайн и Бил посвещаваха всичките си усилия единствено на ранчото. Но Саманта се питаше дали хижата не им липсва понякога. Нямаше начин, тя беше идеално кътче за усамотяване. Питаше се също кога са били там за последен път, колко често са я посещавали в началото, ако са я имали тогава… и кога отново ще отиде там с Тейт.
— Не се тревожи за мен, лельо Каро. Тъкмо ще напиша някое и друго писмо. Като огладнея, ще отида да хапна нещо в голямата трапезария. — И изведнъж почувства, че й се иска да види Тейт. Тази сутрин той сякаш й бе влязъл под кожата и сега тя не можеше да го прогони оттам. Не бе в състояние да мисли за нищо друго, освен за него, за неговите ръце, неговите устни, очите му…
Ала когато след половин час отиде да обядва в голямата трапезария, от него нямаше и следа. По-късно срещна пред конюшнята Джош и той случайно й спомена, че Тейт е отскочил до ранчото „Третата бариера“ на трийсет километра оттук да се види със сина си.
12
В сребристия мрак на ранната утрин Тейт Джордан даде сигнал и двайсетината каубои пришпориха конете и го последваха към главната порта. Днес повечето от тях щяха да карат млади бичета на кастрация и Тейт, придружен от малка група, пое към тесния каньон наблизо да провери дали мостът не е паднал. След час стигнаха на мястото и установиха, че всичко е наред, ала на връщане откриха две ударени от мълния дървета, които бяха съборили покрива на навес и бяха повредили инструментите и трактора под него. В продължение на два часа разчистваха клоните, проверяваха инструментите и се опитваха да подкарат трактора. Накрая пуснаха в действие огромен трион, за да махнат падналите дървета. Работата бе ужасно тежка, особено за Саманта, и когато най-сетне направиха почивка за обяд, дългата й руса коса бе прогизнала от пот, а дебелата фланелена риза се бе лепнала за гърба й.
— Кафе, Сам?
Тейт й подаде канче както на всички останали и за част от секундата й се стори, че в погледа му е спотаено нещо, предназначено само за нея. Ала след малко, когато започна да й нарежда какво да прави с повредените инструменти, реши, че вниманието му е било плод на собственото й въображение. Очевидно отношенията им отново бяха строго служебни. Към края на деня Сам напълно се увери в това. Тейт се държеше с нея добре, както и с всички останали, подхвърли й една-две шеги и й нареди да си почине, като видя, че е на края на силите си. Ала не й отдели специално внимание, не й каза една насърчителна дума, въпреки че тя се стараеше да работи наравно с мъжете. Когато се прибраха и оставиха конете в преградите им, Тейт не спря да поговори с нея, а веднага излезе от конюшнята и се запъти към своята къщичка недалеч от голямата трапезария.
— Труден ден беше днес, а, Саманта — извика й през рамо Джош, който сваляше седлото от коня си.
Тя кимна в отговор и хвърли поглед към отдалечаващия се гръб на Тейт, чудейки се дали миговете в далечната хижа не са били един вид отклонение, кратко припламване, при което и двамата са загубили контрол над себе си, а сетне отново са влезли в релсите.
Изведнъж изпита облекчение, че не се бе поддала на мощното притегляне, което почувства тогава. Сега той положително щеше да й се надсмива. Тази мисъл проблесна в съзнанието й и отлетя, докато се мъчеше да си спомни какво й бе казал Джош.
— Изглеждаш като пребита.
— Всички сме така. Работата тук винаги е тежка. — Ала това очевидно не я огорчаваше. Радваше се, че й бяха спестили целодневното кастриране на младите бикове. Доколкото си спомняше от своите предишни посещения тук, то бе доста неприятно, свързано с много кръв. Определено предпочиташе да прекара деня, както го бе прекарала: борейки се с клоните на поразените дървета и земеделските сечива под съборения навес. — До утре! — помаха му с уморена усмивка и се запъти към голямата къща, изведнъж закопняла да вземе горещ душ, да хапне нещо и веднага да се пъхне в топлото легло. С всеки изминал ден животът й в ранчото ставаше сякаш все по-прост. Спеше, ставаше, хранеше се и работеше до пълно изтощение. Но тъкмо това й беше необходимо. Почти не й оставаше време за размишления. Макар че напоследък явно не можеше да се отърве от някои мисли: непрекъснато си представяше лицето на Тейт, когато стояха един до друг в хижата и разговаряха за Бил и Каро… и за самите себе си.