— Не бъди глупав. Каролайн е оставила храна, която ще стигне за десет души.
Тейт се засмя и я последва в кухнята. Докато бъбреха за ранчото и за работата през деня, тя сложи масата и след няколко минути двамата се заеха с пилето и салатата, все едно че вечеряха заедно всеки ден.
— Как е в Ню Йорк? — погледна я той с усмивка, когато се нахрани.
— О… лудница. Предполагам, че тази дума го характеризира най-точно. Твърде многолюдно, твърде шумно, твърде мръсно, но в същото време и възбуждащо. Като че всеки непрекъснато е зает с нещо: да ходи на театър, да започва нов бизнес, да играе балет, да фалира, да забогатява, да печели слава. Ню Йорк наистина не е град за простосмъртни.
— А ти? — Сам бе станала да налее кафето и той я наблюдаваше внимателно.
— Преди мислех, че това ми харесва — вдигна рамене тя. Сложи на масата двете чаши димящо кафе и седна на мястото си. — Но вече не съм толкова сигурна. В момента всичко ми изглежда ужасно далечно и не особено важно. Странно, преди не можех дори да изляза да си подстрижа косата, без да се обадя поне три пъти в офиса, за да се уверя, че нещата са наред. А сега ме няма почти от три седмици, и свърши ли се светът? Нито за тях, нито за мен. Сякаш никога не съм живяла там. — Ала знаеше много добре, че ако тази нощ отлети обратно, още на другата сутрин ще й се струва, че никога не е заминавала, и отново ще е убедена, че за нищо на света не би заминала. — Според мен работата е там, че Ню Йорк действа като наркотик. Когато се пребориш с пристрастяването, всичко е наред, ала докато си зависим — внимавай! — топло му се усмихна тя.
— Попадал съм на такива жени! — Очите му гледаха закачливо над поднесената към устните му изящна бяла чаша с димящо кафе.
— Така ли, господин Джордан? Би ли ми разказал за тях?
— Не. — Той отново се усмихна. — Ами ти? Имаш ли си някого, който те чака в Ню Йорк, или си избягала и от това?
След този въпрос очите на Сам за момент станаха сериозни, после тя поклати глава.
— Не съм бягала, Тейт. Заминах. На ваканция… — Отново се поколеба и добави: — Прекъсване. Струва ми се, така го нарекоха в службата. И не, там не ме чака никой. Мислех, че онзи ден си разбрал всичко.
— Никога не е излишно човек да попита.
— Не съм излизала с никого след мъжа ми.
— От август? — Сам бе изненадана, че е запомнил, но кимна. — Не намираш ли, че вече е крайно време?
Не искаше да му казва, че тъкмо в този момент мисълта за това не й е съвсем чужда.
— Може би. Всичко ще стане, когато му дойде времето.
— Тъй ли? — нежно промълви той, наведе се към нея и я целуна както преди. Сърцето на Сам лудо заблъска срещу масата, тялото й се устреми към него. Едната ръка на Тейт нежно повдигна лицето й, докато другата милваше копринените й коси. — Господи, толкова си хубава, Сам. От теб ми спира дъхът, знаеш ли? — Целуна я отново, после избута чиниите в другия край на масата и я притисна към себе си. Накрая и двамата останаха без дъх. Тогава Сам внимателно се отдръпна и на устните й се появи лека смутена усмивка.
— Леля Каро би била шокирана, Тейт.
— Нима? — Не изглеждаше убеден. — Не знам защо, но се съмнявам в това. — И двамата мислеха за Каролайн и Бил Кинг и тяхното малко пътуване. Те сигурно щяха да прекарат нощта заедно някъде по пътя. Сам отново си спомни за тайното им убежище, Тейт бе понесен от въображението си в същата посока и на устните му се появи усмивка. — Ако не беше толкова тъмно, можехме да вземем конете и да отидем. Там ми беше хубаво с теб, Сам.
— В хижата ли? — Веднага разбра за какво й говори той.
— Онзи ден имах чувството, сякаш тя е направена само за нас — каза Тейт с милващ глас и се изправи. Сам му се усмихна, той бавно я издърпа за ръцете и тя застана пред него, чувствайки се смалена: редом с Тейт високата й стройна фигура изглеждаше дребна. Той изведнъж я притегли към себе си, гърдите й се притиснаха в неговите и устните й жадно се впиха в устните му. Нежно милваше косите й, гърба й. После се отдръпна и каза шепнешком: — Знам, че звучи откачено, Сам, но те обичам. Разбрах го още когато те видях за пръв път. Исках да те докосна, да те прегърна и да прокарам ръце през тези коси като грива на паломино. — Усмихна й се нежно, ала Саманта изглеждаше замислена. — Вярваш ли ми, Сам?
Големите й сини очи намериха неговите, но погледът им беше тревожен.
— Не знам в какво да вярвам, Тейт. Мислех си за онова, което ти казах в хижата: че за мен няма да е достатъчно само да се любя с някого. Затова ли ми говориш тези неща?
— Не — отвърна той, все още шепнешком. Устните му бяха близо до ухото й, целуваха я по шията. — Говоря ги, защото ги мисля. От онзи ден непрекъснато мисля за теб. Това, което искаш ти, не се различава от онова, което чувствам аз. — Тейт хвана ръцете й и гласът му стана по-силен. — Само че ти очакваш от мен да изразя чувствата си с думи. Аз не съм свикнал да го правя. По-лесно ми е да кажа „Искам да те любя“, отколкото „Обичам те“. Но никога не съм срещал жена, която да съм желал така силно, както желая теб.