— Защо? — попита тя с дрезгав шепот и сякаш цялата болка, която й бе оставил Джон, се събра в очите й. — Защо ме желаеш?
— Защото си толкова хубава… — Той протегна силните си, ала много внимателни ръце и нежно докосна гърдите й. — Защото ми харесва как говориш и как се смееш… и как яздиш онзи проклет кон на Каро… как работиш като вол наравно с мъжете, въпреки че не си длъжна… Защото ми харесва — ухили се той и ръцете му се плъзнаха надолу — дупето над тези стройни крака. — Тя се разсмя и нежно го отблъсна. — Това не е ли достатъчна причина?
— Достатъчна причина за какво, господин Джордан? — Тонът й вече бе шеговит.
Сам се отдръпна и започна да разтребва масата, но той нетърпеливо грабна чиниите от ръцете й и ги остави. Сетне я вдигна с лекота, изнесе я от кухнята, прекоси дневната и стигна до дългия коридор, който водеше към нейната стая.
— Това ли е пътят, Саманта? — Гласът му беше по-нежен от всякога, а очите му изгаряха нейните. Тя искаше да му каже да спре, да се върне, ала откри, че не може. Само кимна и посочи с ръка нататък по коридора, а после внезапно прихна и се дръпна от него.
— Хайде, Тейт… стига. Пусни ме долу!
Той се разсмя заедно с нея, ала не я послуша. Вместо това спря пред една полуотворена врата в края на коридора.
— Твоята ли е?
— Да. — Сгушена в прегръдките му като малко дете, тя кръстоса ръце. — Обаче не съм те канила да влизаш, нали?
— Така ли? — Веждата му се изви нагоре, той прекрачи прага и се огледа с интерес. После без повече приказки я сложи на леглото, притисна я към гърдите си и я целуна жадно по устните. Изведнъж играта бе свършила и надигналата се страст завари Саманта съвсем неподготвена. Тя бе стъписана от силата, с която Тейт я притискаше към себе си, от ненаситността на устните, на ръцете и тялото му, неудържимо устремено към нейното. Само след миг той вече лежеше до нея и дрехите сякаш се топяха от телата им. Сетивата й бяха отворени само за велурения допир на неговата кожа, за нежността на ръцете му — все така търсещи и все така вълнуващи, за дългите крака, обвити около нейните, и устата, която изпиваше нейната. Прегръщаше я все по-силно, а тя се притискаше в него, стенейки тихо, копнеейки да му принадлежи. Тогава той се отдръпна, в настоятелния му поглед се четеше безмълвен въпрос. Тейт Джордан никога не бе обладавал жена, нямаше да обладае и тази, нито сега, нито когато и да било, ако и тя не споделяше желанието му, ако не беше сигурен в това. Сам бавно кимна и след миг неговата плът мощно и неудържимо навлезе в нейната. Изстена силно от удоволствие, когато Тейт проникна още по-дълбоко, и с нов стон се предаде на екстаза, до който той я довеждаше отново и отново.
Сякаш бяха минали часове. Стаята бе тъмна, къщата — притихнала, и Саманта усещаше до себе си дългото му силно тяло, спокойно, задоволено. Той нежно докосна с устни шията й.
— Обичам те, Паломино. Обичам те.
Думите му звучаха искрено, но тя изведнъж изпита желание да попита „Наистина ли?“ Възможно ли беше? Как да повярва, че някой отново ще я обича от все сърце? Ще я обича напълно съзнателно, ще я обича, без да я наранява, ще я обича и няма да я напусне? От ъгълчето на окото й неочаквано се отрониха няколко сълзи и тупнаха на възглавницата. Тейт я погледна тъжно и кимна с разбиране. После я взе в прегръдките си и я залюля леко, напявайки й ласкави безсмислени думи като на ранено животно или беззащитно дете.
— Всичко е наред, малката ми. Вече всичко е наред, аз съм тук с теб…
— Извинявай… — приглушено промълви тя. Сдържаните сякаш цял живот ридания внезапно се отприщиха и насъбралата се болка излетя от нея като ято подплашени птици.
Останаха така, вкопчени един в друг, почти цял час, а когато сълзите й секнаха, Сам усети до себе си познато раздвижване, усмихна се и протегна ръка да го докосне и да го насочи към същото място.
— Добре ли си вече? — дрезгаво прошепна той и тя кимна в мрака. — Отговори ми!
— Добре съм.
Но Тейт не се решаваше да отиде по-далеч. Очите му бяха приковани към нейните.
— Сигурна ли си?
— Да, сигурна съм.
Не намираше думи да изрази своята благодарност, затова му я показа с тялото си. То се изви към него като дъга и в пълна мяра му върна получаваното удоволствие. Преди да срещне Тейт Джордан, Саманта не бе познавала подобно абсолютно сливане. Когато заспа редом с него, на устните й играеше щастлива усмивка.