— Искаш ли още салата, Саманта? — Преди Сам да си спомни къде се намира, вече бяха преполовили вечерята. От половин час тя мълчеше, замечтана и отнесена, а Каролайн я гледаше и се чудеше какво й е. Не изглеждаше разстроена, тъй че едва ли беше заради новините. Нямаше вид и на човек, обзет от носталгия. В действителност видът й беше чудесен и следователно причината трябваше да е друга. — Нещо лошо ли, Сам?
— А?
— Нещо хубаво?
— Какво?… О… Извинявай. — Саманта пламна като ученичка, поклати глава и се изкикоти дяволито. — Не, просто бях разсеяна. Денят беше тежък, но ми беше приятно. — Не можа да измисли нищо по-убедително, за да обясни изчервяването и изражението на лицето си.
— Какво, за Бога, си правила?
— Нищо особено. Хванах с ласото няколко коня, проверявах оградите, а мъжете следобед връзваха скопените бичета… — С усилие си припомняше с какво се е занимавала. Повечето време бе мечтала за Тейт. — Денят беше приятен.
Мъдрата възрастна жена я наблюдаваше внимателно.
— Радвам се, че си щастлива тук, в ранчото.
При това напомняне изражението на Саманта неочаквано стана сериозно.
— Вярно е, лельо Каро. Тук съм по-щастлива, отколкото където и да било другаде от дълго време насам.
Каролайн кимна и отново се зае със салатата си, а Сам се върна към мечтите за Тейт.
Ала го видя чак на другата сутрин. През нощта чу Бил Кинг да идва и да си отива и този път изпита завист. Изключено бе Тейт да дойде при нея. И както лежеше будна и мечтаеше за него, се усмихна на себе си: чувстваше се като осемнайсетгодишно момиче, което скришно се среща с някого: ужасно потайна и горяща от нетърпение да бъде отново с него.
В седем часа на другата сутрин, неделя, Сам изгълта набързо кафето си, вдигна ципа на дънките, грабна якето, среса се за последен път и се втурна към конюшнята, надявайки се да го завари там. Оказа се, че няма жива душа. Мъжете, които идваха да хранят конете, вече бяха отишли на закуска в голямата трапезария и тя бе сама в широкото помещение. Животните хрупаха сено или почиваха и от време на време поздравяваха съседите си с тихо изцвилване. Саманта пое към преградата на Черния красавец. Бавно прокара ръка по муцуната му и почувства как меките устни опипват дланта й, търсейки нещо вкусно.
— Тази сутрин не съм ти донесла нищо, Красавецо, съжалявам, момчето ми.
— Не се тревожи за него, важното е какво си донесла на мен. — Тихият глас идваше иззад гърба й.
— О! — Саманта сепнато се обърна и преди да успее да си поеме дъх, той я грабна в прегръдките си и я притисна толкова силно, че почти я остави без въздух. Бързо я целуна и я пусна.
— Добро утро, Паломино — прошепна й и тя се изчерви.
— Здравей… Липсваше ми.
— И ти ми липсваше. Искаш ли тази сутрин да отидем в хижата? — Никой не би чул думите му, дори да стоеше на две крачки от тях.
Тя побърза да кимне с радостен блясък в очите.
— Много ще ми е приятно.
— Ще се срещнем до южната ограда, на просеката. Знаеш ли къде е това? — В погледа му изведнъж се прокрадна тревога, сякаш се боеше, че тя може да се загуби.
Саманта се засмя.
— Шегуваш ли се? Къде, мислиш, че съм била през цялата седмица, докато ти си работил?
— Не знам, бебчо — ухили се той. — На същото място, където и аз, предполагам. Извън реалния свят.
— Не си далеч от истината. — Тейт понечи да тръгне, а тя го хвана за ръкава и прошепна: — Обичам те.
Той кимна, докосна устните й със своите и отвърна също шепнешком:
— И аз те обичам. Ще се видим в десет часа.
Токовете му затракаха шумно по пода и след миг, когато се скри зад чупката между преградите, Саманта го чу да поздравява на висок глас двама от хората, идващи да се погрижат за конете си. Да бяха дошли минута по-рано, щяха да ги видят как се целуват. Сега завариха само Саманта, която прилежно хранеше великолепния жребец на Каролайн.
14
Срещнаха се в десет без пет на южната просека, конете им бяха свежи, небето синьо, а в очите им светеше желание. Тази нейна нова любов беше малко налудничава, не можеше да я обясни, но дълбоко в душата си Сам знаеше, че трябва да е с него, и бе готова да му се посвети до края на своя живот. По-късно, когато лежаха с уморени тела и щастливи сърца на голямото месингово легло в светлосинята стая, когато ръцете му я обгръщаха, а тя се бе сгушила до него, Саманта се опита да му го обясни.