17
На другата сутрин Сам се заседя в кухнята на Каролайн, мрачно вторачена в чашата с кафе и потънала в мисли. Не можеше да реши дали да се опита да поговори отново с Тейт още същата вечер, или да остави всичко да отлежи няколко дни, за да му даде време сам да се вразуми. Повтаряше си наум снощния разговор и очите й отново плувнаха в сълзи. Благодарна бе, че няма никой наоколо. Бе решила да не ходи на закуска в голямата трапезария. И без това не беше гладна, а не искаше да вижда Тейт, преди да тръгнат на работа. Постара се да бъде в конюшнята не по-рано от шест без пет. Когато влезе, той стоеше в противоположния край с обичайния бележник в ръка и тихо даваше наставленията си, сочеше към далечните предели на ранчото, към добитъка, който се виждаше по хълмовете, а сетне се обръщаше, за да се разпореди за нещо друго. Както всяка сутрин, Сам тихо оседла Навахо, след няколко минути вече го бе яхнала и чакаше на двора. По някаква причина Тейт бе сложил Джош за отговорник на тяхната група, очевидно днес нямаше да излиза на работа, или поне не и с тях. Всичко това ядоса Сам още повече: изглежда, той променяше цялата си програма, само и само да е далеч от нея. Наклони се към него и заядливо подхвърли на висок глас:
— Днес се чупим, а, господин Джордан?
— Не. — Той се обърна и я погледна открито. — Имам да обсъждам някои неща с Бил Кинг.
Сам кимна, не можейки да реши какво да му отговори. Когато стигна до портата и обърна Навахо, за да последват останалите коне, Тейт още стоеше сред двора и я гледаше с тъга. После се обърна и си тръгна. Може би вече съжаляваше за шума, който бе вдигнал заради бившия й съпруг. Може би беше разбрал, че различията помежду им, макар и важни за него, за нея са без значение. Прииска й се да му извика, но не посмя другите щяха да чуят. Пришпори Навахо и се присъедини към тях за тежката работа през деня.
След дванайсет часа те отново влязоха в централното заграждение, само че сега яздеха по-бавно и се свличаха от умора в тежките западняшки седла. Слязоха от конете, прибраха ги в конюшните, свалиха им юздите и седлата и ги оставиха по местата им.
Тази вечер Саманта бе особено изтощена. През целия ден бе мислила за Тейт и казаното от него предишната нощ. Вяло и разсеяно пожела „лека нощ“ на останалите и когато влезе в къщата на Каролайн, видът й бе доста напрегнат.
— Изглеждаш като пребита, Саманта. Добре ли се чувстваш, скъпа? — Каролайн я гледаше разтревожено, надявайки се, че причината е само в тежката работа. Ала внезапно бе обзета от тревожното подозрение, че нещата са по-сериозни. Нямаше намерение да създава допълнителни грижи на Саманта, не каза нищо, само я накара да вземе топла вана преди вечеря. През това време сложи пържолите в тигана и приготви супа и салата. Сам се върна в чисти дънки и карирана бархетна риза и Каролайн отбеляза с усмивка, че повече от всякога прилича на спретната пастирка.
Въпреки това вечерята не мина особено весело. На Саманта се стори, че изтекоха часове, докато най-сетне дойде моментът да прескочи през прозореца и да тръгне през градината и овощните дървета към къщичката на Тейт. Ала когато стигна там, разбра с безпощадна категоричност, че той е много по-разстроен, отколкото си бе представяла. Лампите бяха изгасени, а беше твърде рано да е заспал. Или се преструваше, или още висеше с пастирите в голямата трапезария, което не влизаше в навиците му, но без съмнение бе добър ход, ако се опитваше да избегне срещата с нея. Предпазливо почука на вратата и не получи отговор. Тогава завъртя топката и влезе, както правеше винаги. Ала онова, което завари вътре, не беше обичайното безредие, създавано от Тейт. Погледът й срещна потънала в прах празнота, която я заобикаляше отвсякъде. Изненаданото й възклицание отекна от празните стени. Какво бе направил той? Дали не беше разменил отново къщичката си, за да избяга от нея? При мисълта, че няма и най-малка представа къде е, страхът я заля като вълна. Подпря се на вратата с разтуптяно сърце, успокоявайки се, че където и да е отишъл, не може да е много далеч. Знаеше, че някъде има още две-три празни къщички и той очевидно бе използвал деня, за да пренесе нещата си. Ако не беше толкова отчайващо, ако не показваше колко непримирим е по въпросите, които бяха обсъждали предишната вечер, всичко това щеше да й се стори забавно.
Тази нощ Саманта почти не спа, мята се и се въртя в леглото, питайки се защо Тейт бе прибягнал до толкова крайни действия като преместването, и в три и половина стана, понеже не издържаше повече. Помота се още половин час в стаята, изкъпа се, но въпреки това се приготви твърде рано. Трябваше да убие още половин час с чаша кафе в кухнята на Каролайн, преди да отиде на закуска в голямата трапезария. Тази сутрин определено държеше да е там. Ако успееше да го хване дори и само за миг, щеше да го попита защо е сменил жилището си и да му каже, че действа прибързано като дете.