Като че само Харви Максуел бе доловил настроението й. Почака, докато останалите напуснаха заседателната зала на двайсет и четвъртия етаж, и я погледна проницателно.
— Е, Сам, как се чувстваш? — Свъсил вежди, с лула в ръката, той я наблюдаваше внимателно.
— Странно. — Винаги се бе старала да бъде откровена с него.
— Както и можеше да се очаква. Дълго те нямаше.
— Може би по-дълго, отколкото трябваше. — Вдигна глава и го погледна в очите. — Трудно е да се върнеш след толкова време. Имам чувството, че… — Поколеба се, но все пак реши да го каже: — Че съм оставила там голяма част от себе си.
Харви въздъхна, кимна и се зае да пали отново лулата си.
— И аз имам това чувство. Някаква специална причина? — Очите му потърсиха нейните. — Нещо, за което би трябвало да ме осведомиш? Може би си се влюбила в каубой и възнамеряваш да се върнеш там?
Искаше да знае повече, отколкото Саманта бе склонна да му каже. Тя поклати глава.
— Всъщност не.
— Не съм сигурен, че отговорът ти ми харесва, Сам — рече Харви и остави лулата. — Малко е неопределен.
— Нали се върнах — тихо отвърна тя. — Повика ме и аз пристигнах, може би е добре засега и двамата да се задоволим с това. Ти ми позволи да замина в момент, когато промяната на обстановката ми беше страшно необходима, много повече, отколкото си давах сметка тогава. Сега имаш нужда от мен и аз съм тук. Ще остана дотогава, докогато ти трябвам. Няма да ти избягам, Харви, обещавам — заключи с усмивка Сам, ала Харви Максуел бе все така сериозен.
— Но смяташ да се върнеш там, нали?
— Може би. Не знам какво ще стане. — Тя въздъхна тихо и събра нещата си. — Не е ли по-добре сега да мислим само за клиента? Харесва ли ти моята идея за клиповете: изгрев или залез, препускащ каубой, а зад него стадо говеда… В дъното на пейзажа се появява мъж на красив кон, който изглежда като част от всичко наоколо…
— Стоп! — Харви вдигна ръка и се усмихна. — Ще ме накараш да си купя тази кола. Харесва ми. Направете скиците с Чарли и да видим дали най-сетне няма да подкараме шоуто.
Сценариите и ескизите, които Саманта и Чарли подготвиха през следващите три седмици, бяха наистина забележителни. Вече разполагаха с материал не само за поредица убедителни рекламни клипове, а за цяла призова кампания. След първата среща с клиентите Саманта се отпусна на стола си щастлива и горда.
— Е, рожбо, поздравявам те с успеха! — прегърна я Чарли, докато чакаха Харви, който изпращаше клиентите до асансьора, да се присъедини към тях. — Останаха много доволни!
— А как иначе! Рисунките ти са изумителни, Чарли.
— За мен беше удоволствие! — засия той и доволно поглади брадата си.
След малко Харви се върна, както никога ухилен до ушите, и махна към подпрените до стените табла с ескизи. Бяха представили проекти за четири клипа, надявайки се клиентите да одобрят един или два. А те бяха взели и четирите.
— Е, деца, успешна презентация направихме, а? — Усмивката не слизаше от лицето му и Саманта също се засмя радостно. За пръв път, откакто се бе върнала, се чувстваше толкова щастлива. Приятно бе да се занимаваш с творческа работа, и при това така успешно.
— Кога започваме?
— Те искат незабавно да се захващаме. Кога можеш да започнеш, Сам? Имаме ли набелязани подходящи места? За Бога, ти положително познаваш не едно ранчо и би могла веднага да задвижиш нещата. Какво ще кажеш за онова, в което беше през последните шест месеца?
— Ще се обадя по телефона. Но ще ни трябват още три. И според мен… — Тя се позамисли, дъвчейки молива си. — Според мен ще са ни нужни напълно различни пейзажи. Всяко ранчо да има собствен облик, нещо специфично, с което да се откроява от другите. Не ни трябват просто нови версии на онова, което вече сме заснели.
— Какво предлагаш?
— Северозапада, Югозапада, Средния Запад, Калифорния… може би дори Хаваите… Аржентина?
— О, Боже! Знаех си. Е, обмисли всичко и го вкарай в бюджета. Разходите все още не са одобрени, но не вярвам да имаме проблеми. Само бъди така добра и започвай да търсиш местата. Опасявам се, че това ще глътне доста време. И да се обадиш на приятелката си в ранчото! Така ще разполагаме поне с едно. Ако се наложи, можем да започнем оттам.