Сам кимна. Знаеше, че тези снимки, както и много още, ще поеме изцяло тя. Сега, след като се бе върнала, Харви отново започваше да говори за оттегляне и Сам не се съмняваше, че ще й остави цялата работа на терена.
— Мисля другата седмица да взема самолета и да огледам някои места, Харви. Как ти звучи това?
— Звучи ми чудесно.
Той си тръгна, все още с широка усмивка на лицето, Саманта и Чарли също се върнаха по местата си, тя в своя бял кабинет с бюро от хром и стъкло, бежови фотьойли и диван, литографии в същите цветове. Кабинетът на Чарли бе по-артистичен: разхвърлян, колоритен и весел, пълен с огромни растения в саксии с необикновена форма и забавни надписи — обстановка, напълно отговаряща на представите за работната среда на художествен директор. Едната стена беше бяла, другата жълта, останалите две меланжирано тъмносини, а килимът на пода — тъмнокафяв. Разбира се, той сам си го бе декорирал, докато офисът на Саманта бе част от общата вътрешно архитектурна концепция на агенцията, където всичко бе издържано в меки пясъчни тонове и строги форми с модерна линия и малко душа. Но в него й беше спокойно. Докато работеше, и без това не забелязваше нищо около себе си, а с клиентите обикновено се срещаше в някоя от конферентните зали или ги канеше на обяд в „Четирите сезона“.
Тя погледна часовника си. По това време беше излишно да телефонира в ранчото, за да пита дали могат да снимат там. В Калифорния беше пладне и Каролайн положително яздеше някъде из хълмовете с Бил Кинг и другите мъже. Сам извади списъка, който сутринта бе прегледала бегло. Знаеше много добре, че не може просто да хване телефона и да започне да звъни на съвсем непознати хора. Налагаше се да вземе самолета и да замине за съответния район, после да обиколи с кола, да избере мястото и лично да попита стопаните дали разрешават в ранчото им да се снима рекламен филм. Обикновено минаваха седмици, докато открие подходящ естествен декор, ала нямаше да пести усилията си, защото имаше амбицията да заснеме най-хубавите клипове, виждани някога. Стараеше се колкото заради клиента, толкова и заради самата себе си. За нея бе много важно да изпипа всичко до съвършенство, да го направи оригинално, внушително, красиво и ефектно… и да търси навсякъде Тейт. Тази възможност не бе убягнала от вниманието й. Не бе настоявала на идеята си единствено заради нея, темата „каубой на кон“ бе идеална за продукта. Ала докато пътуваше и разглеждаше природните дадености и дори докато снимаше филмите на избраното място, не беше изключено да попадне на някого, който е чувал за Тейт. Саманта никога не изпускаше от поглед своята основна цел и когато се обади в отдел „Пътувания“ и поръча да й запазят за следващата седмица самолетни билети до Финикс, Албъкърк, Омаха и Денвър, тя лумна пред нея по-ярко от всякога.
— Място за снимки ли търсите?
— Да. — Саманта вече се бе задълбочила в бележките на бюрото си. Направила си бе списък на стопанствата, които искаше да види, повечето бяха концентрирани в тези четири района. Разбира се, на централно място в плановете й беше ранчото на леля Каро.
— Обещава да бъде забавно.
— Дано. — И в очите й се появиха весели пламъчета.
21
Позвъни в ранчо „Лорд“ в шест часа същата вечер. Бе седнала в своя апартамент по хавлия и погледът й, за кой ли път вече, се луташе по безрадостния декор. Докато чакаше някой да вдигне телефона, реши, че ако остане тук, ще трябва да направи нещо за вида на жилището си.
— Ало? — Беше Каролайн и Сам веднага се усмихна.
— Господи, колко ми е приятно да чуя гласа ти!
— Сам? Добре ли си?
— Добре съм. В момента работя по страхотен проект. И освен че исках да разбера как сте всички там, трябва да те помоля за една услуга, но ако не ти е по вкуса, няма да настоявам.
— Първо кажи ти как си и как се чувстваш в Ню Йорк.
Саманта забеляза, че гласът на Каролайн звучи уморено, но го отдаде на напрегнатата работа през деня и подробно разказа за завръщането си, колко мрачен й се е сторил апартаментът, как се е почувствала в агенцията след толкова време. Сетне, преливаща от вълнение, се похвали с успеха си и сподели, че следващата седмица тръгва да търси нови места за снимки.
— Разбираш какво означава това, нали? — Гласът й направо трептеше. — Означава, че има вероятност, само вероятност, нищо повече, ако ми провърви… — не посмя да го изрече високо и завърши изречението шепнешком — да намеря Тейт. Господи, ще пребродя цялата страна…