По време на обиколката си тя всяка вечер се обаждаше от хотелските стаи на Каролайн, питаше за Бил и я осведомяваше с кого е говорила и какво са й казали. Непрекъснато я занимаваше въпросът какво ли е станало с Тейт, къде може да е отишъл, коя е най-вероятната посока, в която е поел. След изчезването му преди три месеца бе говорила с безброй собственици на стопанства и беше сигурна, че ако някой го открие, ако го срещне или наеме, непременно ще й съобщи. Оставила бе визитната си картичка във всяко посетено ранчо и усилията й положително нямаше да отидат на вятъра. Не беше изключено той просто да е решил да не бърза и пътьом да се е отбил да погостува у роднини. Ала Каролайн отново и отново й напомняше, че Тейт може да е, където най-малко очаква, и че нищо чудно повече да не се появи в живота й. Бе убедена, че заради самата себе си Сам трябва да е наясно с тази перспектива.
— Никога няма да се откажа напълно — заяви й младата жена в последната вечер от пътуването си.
— Разбирам, но не можеш и да прекараш целия си живот в чакане.
„Защо да не мога?“ — помисли си Сам, ала не го каза. Разговорът отново се върна към Бил и неговото здравословно състояние. Каролайн намираше, че той е значително по-добре, но все още слаб.
Самолетът вече се приземяваше в Ню Йорк, а Саманта отново се тревожеше за Бил. Естествено, и за Тейт. Знаеше, че през следващия месец, докато интервюира актьор след актьор за ролята в клиповете, ще мисли за него всеки ден и всеки миг. Вече се бе разбрала с клиентите, че не им трябват четирима каубои, а само един. Един изпълнител, който да въплъщава силата, добротата, неподправеността и сексапила на мъжете в тази страна. И това можеше да бъде само актьор, който прилича на Тейт.
През следващите седмици тя прекарваше дълги часове в срещи с кандидатите, изпращани от най-престижните агенции за модели в града, и ги сравняваше с него. Търсеше висок мъж с широки рамене, на четирийсет и няколко години, с дълбок мелодичен глас, с галантни обноски, интересни очи и силни ръце, с добра стойка на седлото… Всъщност търсеше Тейт. Всеки път, когато секретарката й обявяваше поредната група актьори, дошли на прослушване, Сам отиваше да се срещне с тях, очаквайки да го види. А вместо това пред погледа й се нижеха умопомрачителни блондини с широки рамене, високи тъмнокоси красавци, бивши футболисти и дори един бивш хокеист; мъже със сурови лица, дълбоко разположени очи и волеви брадички. Но повечето от тях бяха твърде безизразни, някои имаха лоши гласове, други — прекалено красиви лица, а един приличаше повече на балетист, отколкото на каубой. Накрая, след цял месец търсене, Сам откри човека, който й трябваше, и слава Богу. Снимките започваха само след две седмици, на петнайсети юли.
Актьорът, когото избраха, всъщност бе англичанин, ала западното му произношение бе така съвършено, че никой не би се досетил. Дълго време беше играл в пиеси на Шекспир в Стратфорд на Ейвън, но преди две години бе решил да дойде в Ню Йорк и да се снима в реклами, защото се бе уморил от трудните роли с твърде ниско заплащане. Сега рекламираше безалкохолни напитки, мъжко бельо и инструменти по националната телевизия и получаваше добри пари. Имаше рамене, широки колкото стаята, хубаво ъгловато лице, приятно, но не прекалено красиво, тъмносини очи и тъмна червеникавокафява коса. Изглеждаше напълно автентичен в ролята, всеки мъж в Америка би пожелал да се идентифицира с него, а жените щяха да мечтаят за рекламираната кола, представяйки си каубоя от клиповете зад кормилото й. Той решително беше човекът, който им трябваше за рекламната серия, и единственото, което разсмиваше Саманта, докато разказваше на Чарли за него, беше, че техният нов герой от уестърните без съмнение е обратен.
— Личи ли му? — загрижено попита Чарли.
— Какво говориш, той е актьор. И е великолепен!
— Е, имай милост към себе си и не се влюбвай в него.
— Ще се опитам да устоя на чара му.
Но най-смешното беше, че наистина го харесваше. Името му беше Хенри Джоунс-Адамс и ако не друго, поне щеше да е добра компания по време на пътуването. Беше изключително начетен, страшно любезен, много културен и очевидно притежаваше великолепно чувство за хумор. Щеше да е истинско облекчение след самодоволните, недисциплинирани его маниаци, с които си бе имала работа при други снимки.
— Ще дойдеш ли с нас на Запад, Чарли?
— Не знам. Не ми се иска да оставям Мели. Ако детето се роди преди това, всичко ще е наред. В противен случай ще трябва да изпратя двама от помощниците си. Можеш ли да се справиш?