— Изглеждаш като пребита, Сам. — Чарли се бе проснал на дивана в нейната стая и я наблюдаваше как размишлява над лист с бележки, прикрепен към твърда подложка.
Тя вдигна поглед, усмихна се и запрати по него топче от смачкана хартия, което го перна по лявото ухо.
— Изключено. Аз? Че защо ще изглеждам уморена? Какво по-лесно от това да влачиш група ексцентрици и френски пудел от единия край на страната до другия. Уморена? Не може да бъде.
— Аз пък не съм уморен — каза той, придавайки си невинно изражение, и Саманта направи гримаса.
— Нищо чудно. След като не вършиш нищо.
— Аз съм само художествен директор и съм тук, за да се убедя, че филмът е добър в художествено отношение. Моя ли е вината, че си амбициозна кучка и искаш да ставаш директор на творческия отдел?
Чарли само се шегуваше, но Саманта изведнъж стана сериозна и седна на леглото.
— Мислиш, че искам да стана директор на отдела?
— Не, любов моя — нежно й се усмихна той. — Всъщност не мисля, че го искаш, ала това не променя нещата. Ти си страхотно добра в работата си. Колкото й да ми е неприятно да го призная, понякога си направо блестяща. Харви го знае, клиентите го знаят, аз го знам, всички в бранша го знаят и рано или късно ще си получиш своето. Или някой ще те отмъкне от агенцията със заплата, на която дори ти не би устояла, или пък Харви ще се пенсионира, както отдавна заплашва, и ти ще станеш директор на творческия отдел.
Директор на отдела… мисълта за това вдъхваше респект.
— Този пост не ми трябва. Вече не го искам.
— Тогава най-добре да направиш нещо, докато още можеш, преди да се е случило и да е станало твърде късно. — Чарли се позамисли и после попита: — Какво искаш всъщност, Сам?
Саманта въздъхна тихо.
— О, Чарли, това е дълга история.
— Гризеше ме такова предчувствие. — Очите му издържаха погледа й, без да трепнат. — В Калифорния си имала някого, нали? В ранчото? — Тя кимна. — И какво стана?
— Той ме заряза.
— О, по дяволите. Точно след като Джон беше сторил същото. Нищо чудно, че когато се върна, изглеждаше така вцепенена и нещастна. — Окончателно ли?
— Не знам. Още се опитвам да го намеря.
— Нямаш ли представа къде е? — Сам поклати глава и на Чарли му домъчня за нея. — Какво смяташ да правиш?
— Ще продължавам да го търся. — Каза го със спокойна решителност и той кимна одобрително.
— Само така, моето момиче. Ти си силна жена, знаеш ли това, Сам?
— Не, скъпи — и въздъхна. — Понякога имам известни съмнения.
— Недей. — Гледаше я едва ли не с гордост. — Не вярвам да съществува нещо на този свят, с което не би могла да се справиш. Припомни си това, рожбо, ако някога нещата съвсем загрубеят.
— Припомни ми го.
— Непременно.
Сам се радваше, че Чарли беше дошъл с нея, той бе най-добрият й приятел и пътуването ставаше по-забавно, когато можеше да се шегува, да се смее и разговаря с него. Зад шутовските му номера се криеше необикновено сърдечна и интелигентна натура. Освен това й беше приятно да знае, че той и Харви я уважават. Когато се върна след прекараните в ранчото месеци, в началото чувстваше, че трябва отново да се доказва, не само като заместник-директор на творческия отдел, но и като човек, като тяхна приятелка. И ето че след толкова кратко време си бе възвърнала любовта и уважението им. Това означаваше много за нея. Тя стана и отиде да целуне Чарли по бузата.
— Напоследък не си ми казвал нищо за моята съименница.
— Страхотна е. Мие си зъбите, танцува степ и пере бельото.
— О, млъкни, кретен такъв. Питам те сериозно. Как е тя?
— Сладка като розова пъпка. Момичетата определено са по-различни от момчетата.
— Много си наблюдателен, скъпи. Между другото не огладня ли вече? Аз умирам от глад, пък и трябва да подберем всичките ни сладурчета и да ги заведем на вечеря в ресторантчето за тортили надолу по улицата, защото ще започнат да роптаят и да хленчат.