— Боже мой, колко е красив!
— Нали? — Човекът изглеждаше доволен. — Обаче не дава да го яздиш, като дяволче е. Вчера хвърли всички по един-два пъти — каза той със смях. — Дори мен.
Сам се усмихна.
— И аз често съм се озовавала на земята. Но този младеж си струва. — Прокара ръка по врата му и конят изцвили, сякаш му харесваше да го гали и искаше още. Беше толкова голям и красив, че само като го гледаше, човек изпитваше едва ли не чувствено вълнение. Сам разказа на каубоя за Черния красавец и каква радост й е доставяло да го язди.
— Английски жребец, така ли? — Тя кимна. — Ако питаш мен, Сивия дявол спокойно може да се мери с тях. Бяга като състезателен кон, но е малко скоклив за работата в ранчото. Не знам, накрая господин Аткинс май ще го продаде. И ще е много жалко. Чудесен жребец е. — И все едно че й връчваше най-ценен подарък, предложи: — Искаш ли да го пояздиш, госпожице? Предупреждавам те, че не е изключено да цопнеш по задник в калта, но днес видях какво можеш и мисля, че ще се справиш с него.
Сам бе яздила редом с Хенри, извън обсега на камерата, стараейки се малко да го ядоса, за да не изглежда така добродушен и да препуска към изгрева толкова бързо, колкото иска тя. При това бе пришпорвала собствения си кон до предела на възможностите му, изпълнявайки всичко с явна лекота. Бе изключителна ездачка и способностите й не бяха останали незабелязани. По време на обяда мъжете от ранчото бяха разговаряли за нея и един от тях бе казал, че прилича на жребче от породата паломино. И ето че сега старият каубой й предлагаше с радост Сивия дявол, който стоеше и чакаше в преградата си, сякаш беше създаден за нея.
— Сериозно ли говориш? — Тя бе поласкана от жеста му, приемаше го и като комплимент, и като подарък. — Може ли да го пояздя? — Това щеше да е последната й езда за дълго време оттук насетне. На другия ден отлиташе за Ню Йорк и скоро нямаше да види ранчо. Очакваше я само къртовска работа зад бюрото. — Би ми доставило голямо удоволствие.
— Хайде тогава. Ще донеса седлото. — След минута той вече бе оседлал коня, макар че трябваше да се пази от краката му. Сивия дявол бе двойно по-коварен и необуздан от Черния красавец и явно се пръскаше от нетърпение да препусне на свобода. — Малко е агресивен. Бъди внимателна с него в началото… госпожице… — Човекът очакваше да му каже името си.
— Сам — непринудено се усмихна тя, изгаряща от желание час по-скоро да се метне на огромния сив кон.
Той беше дори по-едър от Черния красавец и на Саманта изведнъж й се стори, че Тейт е до нея и й крещи, както й бе крещял заради жребеца на леля Каро, когато се опитваше да й пробута коне като Лейди и Ръсти. Усмихна се вътрешно. Той си беше отишъл, по дяволите. Сега можеше да язди всеки кон, който поиска. При тази мисъл болката отново я прониза с пълна сила. Старият каубой й помогна да се качи, тя хвана изкъсо юздите и позволи на големия сив жребец да потанцува. Държеше го здраво под контрол и двата му опита да я хвърли завършиха безуспешно, за най-голямо задоволство на възрастния човек.
Саманта премина в бавен ход покрай конюшнята в посока на старата ограда. Неколцина от каубоите вече я бяха забелязали, в началото я наблюдаваха с интерес, а после, като видяха как се справя с мятащия се сив звяр, започнаха да я поощряват с радостни подвиквания. Сякаш почувствали, че наблизо има интересно зрелище, всички се обърнаха да гледат как Саманта се носи на Сивия дявол през централното заграждение на ранчото, покрай своя екип, покрай Чарли, Хенри, приятеля му и пудела. Сетне, обзета от своята страст към ездата и подмамена от красивата местност, тя забрави за всички тях и пое в тръс из полята оттатък. Но това не продължи дълго, само след минута позволи на коня да галопира свободно и сам да си определя бързината. Копитата му заудряха мощно земята, той се понесе в шеметен бяг и на Саманта й се стори, че лети.
Вятърът брулеше лицето й, сърцето й биеше лудо, а на устните й грееше усмивка. Ездата на този кон бе нещо като своеобразен двубой, като схватка с неговата сила и своенравност, в която можеше да разчита единствено на способностите и уменията си. Тя бе достоен противник за Сивия дявол, който на няколко пъти се опита да я хвърли, но това не му се удаде нито веднъж. Внезапно напрежението, мъката и разочарованието от безрезултатното дирене на Тейт се надигнаха в нея и тя пришпори коня, заставяйки го да препуска още по-бързо. Щеше да го победи в собствената му игра. Ако й стигнат силите.