— И така, тази… повреда, която наблюдаваме, е ограничена само в органичната или в неорганичната част? Или е засегнало и двете? — попита Майлс биокибернетика.
— В органичната — отвърна Авакли. — Почти сто процента.
Вицеадмиралът, разбра Майлс, беше от онези учени, които никога не сключват облози, без да се застраховат срещу грешка.
— За съжаление — продължи Авакли, — съдържащата се в чипа информация не може да се прехвърли на друг носител. Там няма никакъв еквивалент на инфопорт за външно включване. Само хиляди и хиляди невронни проводници, които влизат или излизат в това нещо по цялата му повърхност.
Ако се погледне предисторията на чипа — супер-защитено бунище с всякакви сведения за император Ецар, това изглеждаше съвсем логично. Майлс няма да се учуди ако разбереше, че това нещо е било преработвано по специална поръчка така, че да не могат да се извличат данни от него.
— Хм… бях останал с впечатлението, че устройството функционира успоредно с мозъчната памет на Илян. То всъщност не я замества, нали?
— Точно така, милорд. Невронните входове само са свързани със сензорните окончания, а не пренасочват информацията към себе си. Хората с такива чипове явно имат двойна памет за всичките си преживявания. Което, съдейки по всичко, е основният фактор, провокиращ високата вероятност впоследствие да развият ятрогенна шизофрения. Нещо като неотстраним конструктивен дефект, но не толкова на чипа, колкото на човешкия мозък.
Руибал се прокашля, с което вежливо изрази теоретично — или може би теологично — несъгласие.
Илян сигурно бе роден шпионин. Способността да балансираш с повече от една действителност в главата си, докато получиш доказателство, без да полудееш от неопределеността на обкръжаващия те свят, определено бе характерна само за великите детективи.
През това време Авакли премина към високонаучно обсъждане на трите възможни плана за извличане на някаква информация от чипа. И трите изглеждаха скалъпени набързо и резултатите биха били съмнителни; докато ги описваше, самият Авакли не изглеждаше особено доволен или ентусиазиран. Повечето от тях представляваха деликатни микроневрохирургически операции с продължителност няколко часа. Руибал непрекъснато се мръщеше.
— И така, — прекъсна това подробно изложение Майлс, — какво ще стане, ако извадите чипа?
— Ако използваме битова терминология, — отвърна Авакли, — това ще доведе до шок и смърт. Очевидно това е било направено преднамерено — вероятно за да се предотврати, хм, кражба.
Точно така. Майлс си представи Илян във вражески ръце, с отворен череп, оставен да умре… явно на някой друг бе хрумнало същото. Поколението на Ецар масово беше страдало от параноя.
— Този чип изобщо не е проектиран да бъде изваждан здрав от захранващата го с енергия органична матрица — продължи Авакли. — Във всеки случай, вероятността за извличане на някаква последователна информация рязко спада.
— Ами ако не се извади?
— Процесът на разпадане на протеиновата верига не проявява признаци на забавяне.
— Или, казано на научен жаргон, чипът се превръща на сополи в главата на Илян. Между другото, някой от вашите умници явно е използвал този израз в негово присъствие.
Един от асистентите на Авакли беше достатъчно тактичен, за да придобие виновно изражение.
— Адмирал Авакли, какви са вашите основни теории относно причините за повреда на чипа?
Биокибернетикът свъси вежди.
— По степента на вероятност: остаряване и превключване в режим на саморазрушаване; някаква химична или биологична атака. За да потвърдя втората хипотеза, трябва да разглобя чипа на части.
— Значи… не може да става и дума да извадите устройството, да го поправите и отново да го имплантирате, така ли?
— Дори не мога да си представя такова нещо.
— И не можете да го поправите на място, без да знаете причината. Която, от друга страна, не може да се установи, без да извадите чипа и да го разглобите. Което ще го унищожи.
Авакли стисна устни, сухо признавайки, че проблемът представлява затворен кръг.
— Боя се, че наистина не може да се говори за поправка. Насочих усилията си към разработване на реален метод за източване на информацията.
— Ако това е вярно, — продължи Майлс, — тогава сте разбрали неправилно първия ми въпрос. Какво ще стане с Илян, ако извадите чипа?
Авакли трепна с ръка по посока на Руибал, сякаш с рязък жест му прехвърляше горещ въглен.
— Не можем да предвидим със сигурност… — несигурно проточи Руибал.