— Можете ли да направите обосновано предположение? Например дали Илян незабавно ще се върне към спомените си от двайсет и седем годишна възраст?
— Не, не мисля. Обикновеното изваждане, без опит за спасяване на чипа, всъщност е съвсем проста операция. Но мозъкът е сложно нещо. Например, ние не знаем в какво направление е пренасочил вътрешните си връзки около имплантанта за тези тридесет и пет години. После идва психологическият момент. Каквото и изменение на личността — няма значение какво точно — да е позволявало на Илян да работи с чипа в главата си и да не се побърка, ще премине в състояние на дисбаланс.
— Все едно… да оставиш патериците и да откриеш, че краката ти са атрофирали, така ли?
— Навярно.
— Точно за какво увреждане на интелектуалните му функции става дума? Малко? Голямо?
Руибал безпомощно сви рамене.
— И засега не сте намерили никакъв — дори възрастен — чуждопланетен експерт по тази остаряла технология?
— Засега не — отвърна лекарят. — Това може да отнеме няколко месеца.
— А през това време, — мрачно каза Майлс, — ако съм ви разбрал правилно, чипът ще е станал на желе, а Илян или ще остане завинаги луд, или ще умре от изтощение.
— Ъ-ъ… — проточи Руибал.
— Това в общи линии обобщава възможностите, милорд — отвърна Авакли.
— Тогава защо досега не сте извадили проклетия имплантант?
— Дадените ни заповеди, милорд, гласят да запазим чипа, — отбеляза биокибернетикът, — или поне част от съдържащата се в него информация.
Майлс потри устни.
— Защо? — попита той накрая.
Авакли повдигна вежди.
— Осмелявам се да предположа, че информацията е жизнено важна за ИмпСи и Империята.
— А дали е така? — Майлс, наведен напред, се втренчи в ярко оцветената, кошмарна биокибернетична схема на чипа, висяща пред очите му над видеоплочата в центъра на масата. — Този чип не е бил имплантиран, за да превърне Илян в свръхчовек. Той е бил просто играчка на император Ецар, на който му се е сторило забавно да има ходещо записващо устройство. Трябва да призная, че чипът се оказал много полезен за Илян. Придава му някаква аура на непогрешимост, която плаши хората до смърт, но това е заблуда и той прекрасно го знае. Всъщност чипът няма нищо общо с ръководството на ИмпСи. Илян е бил назначен на този пост само защото е бил до баща ми в деня, в който силите на Вордариан убили неговия предшественик и защото баща ми го е харесал и му се е доверявал. В разгара на бушуващата гражданска война не е имало време за търсене на таланти. От всички качества, които са направили Илян най-добрия шеф на ИмпСи в нейната история… чипът навярно е най-незначителното. — Гласът му се сниши почти до шепот; Авакли и Руибал се бяха навели напред, за да го чуват. Той се прокашля и се изправи.
— В този чип има само четири категории информация — продължи Майлс. — Стара и излязла от употреба. Текуща, която е документирана на материални носители — Илян винаги е трябвало да действа съобразно предположението, че всеки момент може да умре или да бъде убит, и тогава Хароче или някой друг ще трябва да поема тази длъжност „в движение“. После са личните неща, които не са от полза за никой друг, освен за самия него. Може би дори не и за него. Трийсет и пет години взимане на душ, хранене, преобличане, церемонии. И не чак толкова много полови контакти, опасявам се. Купища слаби романи и холодрами, всичко това е там, дума по дума. И някъде сред тези милиарди образи може би има десетина опасни тайни, които не знае никой друг. Които, може би, не бива да знае никой друг.
— Какво искате да направим, милорд Ревизор? — попита Руибал, нарушавайки мълчанието, надвиснало след този монолог.
„Нали искаше власт? Е, сега я имаш, момче.“ Майлс въздъхна.
— Искам да поговоря с още един човек. Междувременно… пригответе всичко необходимо за хирургическото изваждане на чипа. Техниката, разбира се, но най-вече — специалист. Искам най-добрия специалист, когото можете да откриете, независимо дали е от ИмпСи или не.
— Кога трябва да започнем, милорд? — попита Руибал.
— Бих искал да сте свършили след два часа. — Майлс почука по масата и се изправи. — Благодаря ви, господа. Свободни сте.
Майлс се обади на Грегор по обезопасен комуникационен пулт направо от клиниката.
— Откри ли каквото искаше? — поинтересува се императорът.
— Не съм искал нищо такова. Но имам напредък. Сигурен съм, че за теб няма да е изненада да научиш, че проблемът не е в мозъка на Илян, а в проклетия чип. Той неконтролирано бълва стари пакети данни. Приблизително на всеки пет минути той залива ума му с кристално ясни спомени от случайни моменти в миналото. Ефектът е… ужасяващ. Причината не е известна, не могат да го поправят, изваждането на чипа ще унищожи всички данни. Ако го оставят на място, Илян е изгубен. Сам можеш да си направиш заключението.