Грегор кимна.
— Изваждане.
— Изглежда неизбежно от медицинска гледна точка. И досега това трябваше да е… ако не направено, поне трябваше да е подготвено и предложено. Проблемът е там, че Илян не е в състояние да даде съгласие за операцията.
— Разбирам.
— Освен това не знаят какъв ще е резултатът от изваждането. Пълно възстановяване, частично възстановяване, личностни промени, промени в интелекта — просто нищо не е известно. Искам да кажа, че може да не получиш обратно своя шеф на ИмпСи.
— Разбирам.
— Та така. Има ли на този чип нещо, което би искал да запазиш и за което не знам?
Грегор въздъхна.
— Сигурно единственият човек, който може да отговори на този въпрос, е баща ти. А през почти петнайсетината години, откакто навърших пълнолетие, той не намери за нужно да сподели нещо от това с мен. Изглежда, че старите тайни трябва да си останат такива.
— Сега Илян е твой васал. Съгласен ли си да извадят чипа, господарю мой?
— Ти какво ще ме посъветваш, Ревизоре мой?
Майлс въздъхна.
— Да го извадят.
За момент Грегор прехапа долната си устна, после лицето му се втвърди.
— Тогава нека оставим мъртвите да лежат в гробовете си. Да оставим миналото да си отиде. Действай.
— Слушам, сир.
Майлс прекъсна връзката.
Този път го приеха в кабинета на Хароче без никакви забавяния или възражения. Генералът, който четеше нещо на монитора си, му даде знак да седне. Майлс обърна стола с облегалката напред и го възседна, кръстосвайки ръце на облегалката.
— Е, милорд Ревизор — след като изключи пулта, каза Хароче. — Надявам се, че готовността на моите подчинени към сътрудничество ви е задоволила.
Илян по-добре се справяше с иронията, но трябваше да отдаде дължимото на заместника му поне за опита.
— Да, благодаря ви.
— Признавам, че съм ви подценил. — Хароче посочи комуникационния пулт. — Виждал съм ви да се появявате тук и отново да изчезвате години наред и знаех, че работите в секретни операции. Но не винаги бях наясно точно какъв тип оперативник сте и до каква степен са засекретени операциите. Нищо чудно, че бяхте любимец на Илян. — Отправеният му към куртката на Майлс пронизителен поглед сега бе по-скоро преценяващ, отколкото скептичен.
— Прочели сте досието ми, нали? — Майлс не си позволи да трепне пред погледа на Хароче.
— Прегледах обобщенията и някои от бележките на Илян. Пълното проучване на файловете ще отнеме най-малко седмица. А в момента времето ми е изключително ценно.
— Да. Току-що разговарях с императора. — Майлс си пое дъх. — Стигнахме до заключението, че чипът трябва да се извади.
Хароче въздъхна.
— Надявах се, че ще успеем да избегнем това. Такова решение изглеждаше прекалено окончателно. И толкова… травмиращо.
— Далеч не толкова травмиращо, колкото това, което става сега. Между другото, още от самото начало при Илян е трябвало да стои някой, когото добре познава, това го успокоява. Предизвиква поразителни изменения в нивото на агресията му. Ако до него е имало някой, вероятно е щял да избегне приемането на такова количество транквиланти. И тези унизителни ремъци. Да не говорим за проблемите на санитарите.
— В началото все още не знаех с какво си имаме работа.
— М-м-м… Но не е трябвало да го оставите да страда самотен.
— Признавам… че не съм слизал в клиниката, за да го видя лично. Първият ден ми беше достатъчен.
„Разбираемо, макар и страхливо поведение.“
— С Иван успяхме да постигнем много дори само с присъствието си там. Сетих се за друг човек, който може да направи още повече. Смятам, че лейди Алис Ворпатрил трябва да остане при него до операцията.
Хароче се намръщи.
— Вие с лейтенант Ворпатрил сте, или поне сте били, положили клетва войници. Тя обаче е цивилна и поради пола си не може да положи повечето клетви.
— Но независимо от това, едва ли можете да кажете, че тя не е личност. Ако се наложи, ще използвам качеството си на Ревизор и ще наредя да я допуснете в клиниката, но исках да ви дам възможност да поправите грешката си. Ако не друго, трябва да осъзнавате поне факта, че като Баба на Грегор и негова най-близка роднина, тя ще отговаря за всичко около сватбата на императора. Тогава вие може би все още ще изпълнявате длъжността шеф на ИмпСи. Каква е връзката на това с вашите проблеми за… безопасността, ще стане очевидно. Когато императрица Лайза заеме мястото си, тя може би ще поиска да установи нови порядки, но дотогава лейди Алис, като представителка на старата гвардия, ще осигурява гладкото протичане на прехода. Това е ворски обичай. Вижте, във възхитителните си усилия да издигнат достойнствата над рожденото право, военните губят маса време да се преструват, че вор — това е фикция. А висшите представители на ворската класа, чиято сигурност и благополучие са ваша отговорност през цялото време, докато седите зад това бюро, също хабят поне толкова енергия да се преструват, че вор е нещо реално.